Пророчества и предсказания или чистото обозримо светло бъдеще
"25 години свободна България" - такова е името на един концерт, организиран и състоял се тези дни под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев.
Името на концерта носи ясно и категорично послание - България е свободна страна от 25 години, българският народ е свободен от 25 години, т.е. от 1989 година, когато настъпва формалният и фактически край на комунистическия режим в страната ни.
Концертът беше излъчен по телевизията БНТ1, известна като "националната телевизия". Междудругото същата тази телевизия тази година става на 55 години. Тоест тя - телевизията - предшества свободата на страната ни с цели две десетилетия. Но не това е важното, то е просто интересно.
"25 години свободна България" е име не само на концерта, за който ви споменах по-горе, това е име на цяла инициатива, чиято цел е да отбележи двайсет и петата годишнина от падането на Берлинската стена. Това е първата цел на инициативата. Втората цел е "да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано" (Източник: http://25freebg.com).
Не толкова важен, но пък интересен е въпросът защо името на инициативата е "25 години свободна България", след като целта й е да отбележи 25-та годишнина от падането на Берлинската стена. Не е ли по-целесъобразно при такава цел да бъде избрано друго име, например "25 години без Берлинската стена". Този въпрос, естествено, се обезсмисля когато вземем предвид факта, че Берлинската стена може да бъде осмисляна не като стена, а като символ. Символ на граница, разделяща един и същи свят и създаваща от него два, различни един от друг свята.
Е, тази стена падна. Вече четвърт век я няма. Самият аз никога не съм я виждал, защото съм роден няколко месеца, след като "е паднала". Може би това е съдбата на всяка стена - да пада; да става на пепел и прах. Да изчезва така, сякаш никога не я е имало... Да остане от нея само жестокият спомен, че някога я е имало...
Но нека се върнем към интересното име на президентската инициатива - "25 години свободна България". Забелязвате ли опита за ново летоброене? Не? - Погледнете пак. Думата "свобода" е толкова абстрактна и противоречаща си, че ако я проследим в нейната употреба, ще си навлечем доста главоболия.
Изводът е категоричен. Значението на абстрактни думи като "свобода", "право", "достойнство" и т.н. за българското самосъзнание е дълбоко изкривено и отдалечено от онова значение, което влагат в тези думи развитите демокрации и общества. Време е да вземем от тях тези значения, тъй като нашите отдавна сме ги изгубили. Това е като да си сверим часовниците. Всеки от нас сам избира дали часовникът му ще е верен или не.
Та, оказва се, че наистина България е свободна от 25 години. Не повече!
На ход е поредното ново летоброене. Летоброенето на свободата.
Нашият народ, нашето общество, ние всички избираме дали да се водим по това летоброене, по тази система. И по-важното - този избор е ежедневен. Защото свободата и неизбежната й свързаност с демокрацията не са необратими явления. Поне засега.
***
Не мога да пропусна и един появил се наскоро филм. Става дума за документален филм по сценарий на Георги Лозанов. Заглавието на филма е "И България е една голяма грешка", а продължителността му - около 87 минути. Това е филм за българския преход, за 25-те години свобода. Интересен филм, отдалечаващ се от документалния и приближаващ се до популярния жанр. Заглавието на филма е свързано с фразата на Зигмунд Фройд "Америка е грешка, гигантска грешка". Но заглавието не е единствената препратка към Фройдовата мисъл. Филмът "И България е една голяма грешка" завършва с посланието "И ние сме една голяма грешка".
Очевидно сценаристът на филма - Г. Лозанов - е също толкова разочарован от България, колкото и Фройд от Америка. Иначе едва ли би избрал подобно заглавие... Дали разочарованието и разочарованият от нещо може да документира същото това нещо - това е сложен и неестествен въпрос. Нека всеки си отговори сам за себе си. Но е ясно, че разочарованието е също форма на документиране (макар и твърде едностранна, плоска).
***
Истината е, че двайсет и петте години свобода бавно сменят старото с новото. Този четвърт вековен период изиска своите жертви. Поне две поколения ще бъдат осакатени и изгубени, за да може от старите бурени да пораснат новите свежи зелени треви. За тях свободата ще бъда даденост и безвъзвратност.
Името на концерта носи ясно и категорично послание - България е свободна страна от 25 години, българският народ е свободен от 25 години, т.е. от 1989 година, когато настъпва формалният и фактически край на комунистическия режим в страната ни.
Концертът беше излъчен по телевизията БНТ1, известна като "националната телевизия". Междудругото същата тази телевизия тази година става на 55 години. Тоест тя - телевизията - предшества свободата на страната ни с цели две десетилетия. Но не това е важното, то е просто интересно.
"25 години свободна България" е име не само на концерта, за който ви споменах по-горе, това е име на цяла инициатива, чиято цел е да отбележи двайсет и петата годишнина от падането на Берлинската стена. Това е първата цел на инициативата. Втората цел е "да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано" (Източник: http://25freebg.com).
Не толкова важен, но пък интересен е въпросът защо името на инициативата е "25 години свободна България", след като целта й е да отбележи 25-та годишнина от падането на Берлинската стена. Не е ли по-целесъобразно при такава цел да бъде избрано друго име, например "25 години без Берлинската стена". Този въпрос, естествено, се обезсмисля когато вземем предвид факта, че Берлинската стена може да бъде осмисляна не като стена, а като символ. Символ на граница, разделяща един и същи свят и създаваща от него два, различни един от друг свята.
Е, тази стена падна. Вече четвърт век я няма. Самият аз никога не съм я виждал, защото съм роден няколко месеца, след като "е паднала". Може би това е съдбата на всяка стена - да пада; да става на пепел и прах. Да изчезва така, сякаш никога не я е имало... Да остане от нея само жестокият спомен, че някога я е имало...
Но нека се върнем към интересното име на президентската инициатива - "25 години свободна България". Забелязвате ли опита за ново летоброене? Не? - Погледнете пак. Думата "свобода" е толкова абстрактна и противоречаща си, че ако я проследим в нейната употреба, ще си навлечем доста главоболия.
Изводът е категоричен. Значението на абстрактни думи като "свобода", "право", "достойнство" и т.н. за българското самосъзнание е дълбоко изкривено и отдалечено от онова значение, което влагат в тези думи развитите демокрации и общества. Време е да вземем от тях тези значения, тъй като нашите отдавна сме ги изгубили. Това е като да си сверим часовниците. Всеки от нас сам избира дали часовникът му ще е верен или не.
Та, оказва се, че наистина България е свободна от 25 години. Не повече!
На ход е поредното ново летоброене. Летоброенето на свободата.
Нашият народ, нашето общество, ние всички избираме дали да се водим по това летоброене, по тази система. И по-важното - този избор е ежедневен. Защото свободата и неизбежната й свързаност с демокрацията не са необратими явления. Поне засега.
***
Не мога да пропусна и един появил се наскоро филм. Става дума за документален филм по сценарий на Георги Лозанов. Заглавието на филма е "И България е една голяма грешка", а продължителността му - около 87 минути. Това е филм за българския преход, за 25-те години свобода. Интересен филм, отдалечаващ се от документалния и приближаващ се до популярния жанр. Заглавието на филма е свързано с фразата на Зигмунд Фройд "Америка е грешка, гигантска грешка". Но заглавието не е единствената препратка към Фройдовата мисъл. Филмът "И България е една голяма грешка" завършва с посланието "И ние сме една голяма грешка".
Очевидно сценаристът на филма - Г. Лозанов - е също толкова разочарован от България, колкото и Фройд от Америка. Иначе едва ли би избрал подобно заглавие... Дали разочарованието и разочарованият от нещо може да документира същото това нещо - това е сложен и неестествен въпрос. Нека всеки си отговори сам за себе си. Но е ясно, че разочарованието е също форма на документиране (макар и твърде едностранна, плоска).
***
Истината е, че двайсет и петте години свобода бавно сменят старото с новото. Този четвърт вековен период изиска своите жертви. Поне две поколения ще бъдат осакатени и изгубени, за да може от старите бурени да пораснат новите свежи зелени треви. За тях свободата ще бъда даденост и безвъзвратност.
Коментари
Публикуване на коментар