Търсене в този блог

Translate

5.02.2015 г.

кое е и кое не е

ИХверт (3)

Съвсем случайно, благодарение на Мая Живкова, видях този picture. Трудно е да подминеш нещо подобно "с лека ръка", трудно е да видиш това и после да мислиш за нещо друго. За първи път коментирам и пиша по подобна тема. За 1-ви път, впрочем, попадам на подобeн picture, на picture, засягащ тая тема.
Този пост кореспондира пряко с оная моя снимка, която публикувах наскоро и на която се вижда, че държа в ръцете си стик за голф. Кореспонденцията е комплексна: стикът, в моя случай, би могъл да е средство за превъзпитание на онзи, който подарява роза и който липсва от тази picture. За този невидим главен герой... Той заслужава не едно, а сто такива средства. За щастие все още не ми се е налагало да ползвам Средството, но, кълна се, не бих се колебал!
Picture-ът ме върна някъде в детството и ми се изясниха много неща за моята същност; стана ми ясно защо нося всичките тия богоборчески и бунтуващи се вихри в сърцето си. Стана ми ясно, че не мога да подмина почти никоя случила се несправедливост; едва сега си давам сметка за това. Но знам, че има някакви пет процента население - едно реално малцинство -, което, също като мен, носи дълбоко в себе си усещане за дълг, усещане за чест, за морал, достойнство..., изобщо: една адекватна представа за това кое е добро и кое не е; за такива неща става дума тук: КОЕ Е И КОЕ НЕ Е. Нещо много по-голямо и велико от онова "to be or not to be?"!

Джулиан Асанж казва, че "Всеки път, когато се сблъскаме с несправедливостта и не направим нищо, ние учим характера си да бъде пасивен, а по този начин губим всякаква способност да защитим себе си и тези, които обичаме." Но дали борбите с несправедливостите са само и единствено защитна реакция на нашето съзнание? Дали това не е едно мечтание и поемане на конкретни стъпки към достоен живот и достоен свят?

10801969_10153036350019610_3553189197157162901_n

 
 

Каза ми "Обичам те", донесе ми рози и му простих.
Каза ми, че има нужда от мен, донесе ми рози и му простих.
Каза ми, че съжалява, донесе ми рози и му простих.
Каза ми, че никога няма да го направи отново, донесе ми рози и му простих.
Днес розите ми ги поднесе моето семейство. А аз нямам повече време да прощавам.


Насилникът не се променя. Не прощавай дори първия удар.


"

Няма коментари:

Публикуване на коментар