Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (трета част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли

/трета част/

Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров.

-

„Не съвпадат с истинското приятелство и следните четири вида отношения между хората, установени в античността: родствените, обществените, породените от гостоприемство и любовните – нито поотделно, нито всички заедно.“ (I, 28)

-

„Нищо не може да стои по-високо, ако има и друго, колкото него.“ (I, 28)

-

„В отношенията, поддържани с определена цел, трябва да се отстраняват всички пречки, засягащи пряко тази цел.“ (I, 28)

-

„Малко ме е грижа за душевната чистота на моя лакей; аз търся у него преди всичко усърдие.“ (I, 28)

-

„Край масата аз предпочитам повече приятния събеседник, отколкото благонравния; в леглото – повече красотата, отколкото добротата; в сериозните беседи – положителното знание, свободно от педантизъм. И така нататък.“ (I, 28)

-

„Обичам умерените и уравновесени характери; прекалеността дори и в доброто, ако не ме оскърбява, ме учудва и ме затруднява в намирането на подходящо за нея име.“ (I, 30)

-

„Стрелата, която надминава целта, струва толкова, колкото и стрелата, която не я достига. Еднакво тягостно ми е, когато гледам в силна светлина, както и когато се взирам в мрака.“ (I, 30)

-

„Не всички хора са склонни към всякакви наслаждения и удоволствия.“ (I, 30)

-

„Истинско поле и предмет на заблуждението са непознатите неща. Самата необичайност на разказите за тях ни кара вече да им вярваме. Освен това, излизайки извън законите на нашата обикновена логика, тези разкази ни лишават от начини да се борим срещу тях.“ (I, 32)

-

„Трябва да бъдем доволни от светлината, която слънцето желае да ни праща чрез своите лъчи; и нека, който вдигне очи, за да вземе макар и малко повече светлина върху себе си, да не се чуди, ако за своята дързост се лиши от зрение.“ (I, 32)

-

„В която и област да се впусна, винаги се изправям пред бариерата на обичая – така старателно е обхванал той всички наши пътища.“ (I, 36)

-

„Аз не споделям всеобщото заблуждение, че за другите трябва да съдим, сравнявайки ги със себе си. С готовност допускам, че има хора различни от мене. Ако аз имам определени обноски, не задължавам другите и те да ги имат – както обикновено правят някои.“ (I, 37)

-

„Векът, в който живеем (поне под нашите небеса), е толкова тежък, че не само добродетелта, но дори представата за нея е нещо непознато (...)“ (I, 37)

-

„Нашите съждения също така се опорочават, следвайки общата поквара на нравите. “ (I, 37)

-

„...у нас има повече поети, отколкото съдници и тълкуватели на поезията; сякаш е по-лесно да се пише поезия, отколкото да се разбира.“ (I, 37)

-

„Така че няма нищо чудно в това някой да плаче заради смъртта на този, когото дори не е искал да вижда жив.“ (I, 38)

-

„Впрочем целта на всички, струва ми се, е една и съща – всеки да живее свободно според желанието си. Често си мислим, че сме се откъснали от грижите си, а в същност само сме ги сменили.“ (I, 39)

-

„Ето защо не е достатъчно само да избягаш от хората; не е достатъчно да смениш мястото си; нужно е да избягаш от нравите на тълпата, които дълбоко са се вкоренили в тебе; нужно е да се откъснеш от себе си и след това отново да намериш своята същност.“ (I, 39)

-

„Ние влачим оковите си навсякъде, където отидем; и все няма пълна свобода – винаги обръщаме поглед към това, което сме оставили след себе си, нашето въображение е винаги заето с него.“ (I, 39)

-

„Злото е заседнало в душата ни, а тя не може да избяга от себе си.“ (I, 39)

-

„И наистина мислещият човек нищо не губи, докато владее себе си.“ (I, 39)

-

„Кой не се съгласява да даде с готовност здравето си, спокойствието си, живота си, за да получи известност и слава – най-безполезната, най-ненужната и най-фалшивата от вскички монети, които са в наша употреба?“ (I, 39)

-

„Уединението, струва ми се, има по-голям смисъл за тези, които са дали на света най-цветущите си и най-плодотворните си години.“ (I, 39)

-

„Време е да развържем връзките си с обществото, щом като не сме в състояние вече нищо да му дадем. Който не може да дава, той не трябва и да взема.“ (I, 39)

-

„Ние трябва да се ползваме от случайните и независещи от нас удобства, щом ни доставят удоволствие, но те не трябва да бъдат основното в нашия живот; те наистина не са най-важното; и нито разумът ги желае.“ (I, 39)

-

„Моето уважение към философа Аркезилай не намалява ни най-малко от това, че той си е служел със златни и сребърни прибори, тъй като положението му е позволявало това; дори го уважавам повече, че не се е лишавал от тия блага и се е разпореждал с тях умерено и свободно.“ (I, 39)

-

„Аз виждам доколко са ограничени нашите естествени потребности; и като гледам как често просякът на моята врата е по-жизнерадостен и по-здрав от мене, поставям се на неговото място и се мъча да вляза в неговата кожа. Макар да знам, изхождайки от много подобни примери, че смъртта, нищетата, презрението и болестите са по петите ми, аз се мъча да не изпадам в ужас, като имам предвид, че по-нискостоящите от мене ги приемат с търпение. И не мога да повярвам, че неразвитият ум е в състояние да направи повече от силния; или пък че с помощта на разума не може да се постигне това, което се постига с навика.“ (I, 39)

-

„Книгите са приятни, но ако, увлечени в тях, ние загубим жизнерадостта и здравето си, които са най-ценните за нас, нека ги изоставим! Аз съм от хората, които смятат, че ползата от книгите не може да замени тази загуба.“ (I, 39)

-