Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (пета част)
Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли
/пета част/
Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров.
-
„За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така удивително си противоречат, чде ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.“ (II , 1)
-
„Нашият обикновен начин на поведение е да следваме склонностите си – наляво, надясно, нагоре, надолу, където ни отнесе вихърът на случайностите.“ (II, 1)
-
„Нека не ви е чудно, ако този, когото вчера сте видели еди колко си смел, утре ще го видите също толкова страхлив; или гневът, или нуждата, или компанията, или виното, или звукът на тръбата са скрили сърцето му в стомаха; това не са чувства, възникнали чрез размишление, това са чувства, породени от обстоятелствата; нищо чудно в това, ако един и същ човек го видим съвсем друг при други, противоположни обстоятелства. “ (II, 1)
-
„Срамежлив, нагъл, целомъдрен, разпуснат, бъбрив, мълчалив, трудолюбив, изнежен, изобретателен, затъпял, тъжен, добродушен, лъжец, искрен, учен, невежа, щедър, скъперник, разточителен – всякакъв се виждам според това, как гледам на себе си.“ (II, 1)
-
„...за да съдиш за един човек, трябва дълго и внимателно да вървиш по следите му...“ (II, 1)
-
„Нашите намерения се променят, когато не са подредени и нямат цел. Никакъв вятър не ще помогне на този, който няма определено пристанище, към което да се отправи.“ (II, 1)
-
„Ето защо не е присъщо на зрелия ум да съди за нас само по външните ни постъпки. Трябва да се проникне и да се види кои пружини предизвикват движението; но тъй като това е рисковано и сложно дело, аз бих желал по-малко хора да се занимават с него.“ (II, 1)
-
„Всеки е склонен да преувеличава прегрешението на ближния и да омаловажава своето прегрешение.“ (II, 2)
-
„Измежду другите пороци пиянството ми изглежда особено грубо и грозно.“ (II, 2)
-
„Всички постъпки извън рамките на обикновеното могат да станат предмет на пагубни тълкувания, защото нашият вкус не допуска нито това, което стои над него, нито това, което е по-долу от него.“ (II, 2)
-
„Струва ми се, че непоносимата болка и страхът от една по-лоша смърт са най-оправдателните мотиви за самоубийствата.(II, 3)
-
„Много е трудно, когато става дума за човешките постъпки, да се дават някакви точни, продиктувани от разума правила, върху които случайността да не упражни своето право.“ (II, 4)
-
„Колко удивителна е силата на съвестта! Тя ни кара да изменяме на себе си, да се обвиняваме, да си навреждаме и дори при отсъствие на свидетел да заставаме срещу себе си (...).“ (II, 5)
-
„Така, както ни изпълва със страх, съвестта може да ни изпълни със спокойствие и увереност. За себе си мога да кажа, че винаги съм вървял с по-твърда стъпка, когато съм съзнавал чистотата на подбудите и невинността на намеренията си (...).“ (II, 5)
-
„Трудно е да се повярва, че разумът и знанието, колкото и голямо да е нашето упование в тях, са до такава степен силни, че да ни подтикнат към действие, ако освен тях ние не упражняваме нашата душа и не я приучаваме към дейност, предназначена от нея за нас; иначе тя може в необходимия момент да се окаже безпомощна.“ (II, 6)
-
„Чрез упражнения и опити човек може да се закали срещу болката, срама, бедността и други такива случайности; но що се отнася до смъртта, ние можем да я изпитаме само веднъж в живота си; когато се срещаме с нея, всички ние сме неопитни.“ (II, 6)
-
„Как лесно преминаваме ние от бодро в сънно състояние! Как незабелязано губим съзнание за околността и за нас самите!“ (II, 6)
-
„Най-мъдри и най-благочестиви хора са изживели своя живот, избягвайки всяка изтъкваща ги постъпка.“ (II, 6)
-
„Смятам, че човек трябва да бъде много внимателен, когато разсъждава за себе си, а също така и много точен в показанията – независимо от това дали говори високо или тихо.“ (II, 6)
-
„Ако някой се опиянява от своите знания, гледайки отвисоко на другите, нека обърне поглед към миналите векове; тогава той ще свие перата си; защото ще съзре хиляди умове, които ще го стъпчат в краката си.“ (II, 6)
-
„Никой почтен човек не ще счете за достойно да отличи себе си от другите с това, което е общо за всички.“ (II, 7)
-
„Тази грешка – да не можеш навреме да разпознаеш и почувстваш немощта си и рязката промяна в тебе, която предизвиква и в тялото, и в душата ти, според мен еднаква и за душата, и за тялото (ако не е по-голяма за душата), е погубила славата на повечето велики мъже в света.“ (II, 8)
-
„Децата имат младостта и силата в ръцете си и следователно – благоволението на света; затова приемат с подигравки властните и тиранични гримаси на един старец, който няма кръв нито в сърцето си, нито във вените си и прилича на бостанско плашило.“ (II, 8)
-
„Когато чувам да ми разкриват положението на някого, аз не се различавам с това, а веднага обръщам поглед към себе си, гледам какво е положението с мене. Всичко, което се отнася до този човек, се отнася и до мене. Неговият случай ме предупреждава и ме прави бдителен. Всеки ден и всеки час ние говорим за другите това, което бихме казали по-скоро за нас си, ако можехме да се съсредоточим в себе си така, както се разпростираме за другите.“ (II, 8)
-
„...духовните качества на децата ни говорят много и за самите нас. Те са истинска отплата за нашите грижи.“ (II, 8)
-
КРАЙ
Download "Благовест Цветанов - Подбрани мисли от Есета на Мишел дьо Монтен"
/пета част/
Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров.
-
„За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така удивително си противоречат, чде ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.“ (II , 1)
-
„Нашият обикновен начин на поведение е да следваме склонностите си – наляво, надясно, нагоре, надолу, където ни отнесе вихърът на случайностите.“ (II, 1)
-
„Нека не ви е чудно, ако този, когото вчера сте видели еди колко си смел, утре ще го видите също толкова страхлив; или гневът, или нуждата, или компанията, или виното, или звукът на тръбата са скрили сърцето му в стомаха; това не са чувства, възникнали чрез размишление, това са чувства, породени от обстоятелствата; нищо чудно в това, ако един и същ човек го видим съвсем друг при други, противоположни обстоятелства. “ (II, 1)
-
„Срамежлив, нагъл, целомъдрен, разпуснат, бъбрив, мълчалив, трудолюбив, изнежен, изобретателен, затъпял, тъжен, добродушен, лъжец, искрен, учен, невежа, щедър, скъперник, разточителен – всякакъв се виждам според това, как гледам на себе си.“ (II, 1)
-
„...за да съдиш за един човек, трябва дълго и внимателно да вървиш по следите му...“ (II, 1)
-
„Нашите намерения се променят, когато не са подредени и нямат цел. Никакъв вятър не ще помогне на този, който няма определено пристанище, към което да се отправи.“ (II, 1)
-
„Ето защо не е присъщо на зрелия ум да съди за нас само по външните ни постъпки. Трябва да се проникне и да се види кои пружини предизвикват движението; но тъй като това е рисковано и сложно дело, аз бих желал по-малко хора да се занимават с него.“ (II, 1)
-
„Всеки е склонен да преувеличава прегрешението на ближния и да омаловажава своето прегрешение.“ (II, 2)
-
„Измежду другите пороци пиянството ми изглежда особено грубо и грозно.“ (II, 2)
-
„Всички постъпки извън рамките на обикновеното могат да станат предмет на пагубни тълкувания, защото нашият вкус не допуска нито това, което стои над него, нито това, което е по-долу от него.“ (II, 2)
-
„Струва ми се, че непоносимата болка и страхът от една по-лоша смърт са най-оправдателните мотиви за самоубийствата.(II, 3)
-
„Много е трудно, когато става дума за човешките постъпки, да се дават някакви точни, продиктувани от разума правила, върху които случайността да не упражни своето право.“ (II, 4)
-
„Колко удивителна е силата на съвестта! Тя ни кара да изменяме на себе си, да се обвиняваме, да си навреждаме и дори при отсъствие на свидетел да заставаме срещу себе си (...).“ (II, 5)
-
„Така, както ни изпълва със страх, съвестта може да ни изпълни със спокойствие и увереност. За себе си мога да кажа, че винаги съм вървял с по-твърда стъпка, когато съм съзнавал чистотата на подбудите и невинността на намеренията си (...).“ (II, 5)
-
„Трудно е да се повярва, че разумът и знанието, колкото и голямо да е нашето упование в тях, са до такава степен силни, че да ни подтикнат към действие, ако освен тях ние не упражняваме нашата душа и не я приучаваме към дейност, предназначена от нея за нас; иначе тя може в необходимия момент да се окаже безпомощна.“ (II, 6)
-
„Чрез упражнения и опити човек може да се закали срещу болката, срама, бедността и други такива случайности; но що се отнася до смъртта, ние можем да я изпитаме само веднъж в живота си; когато се срещаме с нея, всички ние сме неопитни.“ (II, 6)
-
„Как лесно преминаваме ние от бодро в сънно състояние! Как незабелязано губим съзнание за околността и за нас самите!“ (II, 6)
-
„Най-мъдри и най-благочестиви хора са изживели своя живот, избягвайки всяка изтъкваща ги постъпка.“ (II, 6)
-
„Смятам, че човек трябва да бъде много внимателен, когато разсъждава за себе си, а също така и много точен в показанията – независимо от това дали говори високо или тихо.“ (II, 6)
-
„Ако някой се опиянява от своите знания, гледайки отвисоко на другите, нека обърне поглед към миналите векове; тогава той ще свие перата си; защото ще съзре хиляди умове, които ще го стъпчат в краката си.“ (II, 6)
-
„Никой почтен човек не ще счете за достойно да отличи себе си от другите с това, което е общо за всички.“ (II, 7)
-
„Тази грешка – да не можеш навреме да разпознаеш и почувстваш немощта си и рязката промяна в тебе, която предизвиква и в тялото, и в душата ти, според мен еднаква и за душата, и за тялото (ако не е по-голяма за душата), е погубила славата на повечето велики мъже в света.“ (II, 8)
-
„Децата имат младостта и силата в ръцете си и следователно – благоволението на света; затова приемат с подигравки властните и тиранични гримаси на един старец, който няма кръв нито в сърцето си, нито във вените си и прилича на бостанско плашило.“ (II, 8)
-
„Когато чувам да ми разкриват положението на някого, аз не се различавам с това, а веднага обръщам поглед към себе си, гледам какво е положението с мене. Всичко, което се отнася до този човек, се отнася и до мене. Неговият случай ме предупреждава и ме прави бдителен. Всеки ден и всеки час ние говорим за другите това, което бихме казали по-скоро за нас си, ако можехме да се съсредоточим в себе си така, както се разпростираме за другите.“ (II, 8)
-
„...духовните качества на децата ни говорят много и за самите нас. Те са истинска отплата за нашите грижи.“ (II, 8)
-
КРАЙ
Download "Благовест Цветанов - Подбрани мисли от Есета на Мишел дьо Монтен"
Коментари
Публикуване на коментар