Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (втора част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли

/втора част/

Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров.

-

„...всеки, който вътре в себе си почита общоприетите и утвърдени възгледи и нрави, не може да се откаже от тях без угризения, нито пък да ги следва, без да ги одобрява.“ (I, 23)

-

„За да покаже, че няма нищо диво в света под нейна власт, природата понякога създава у по-малко просветени народи такива произведения на духа, които оборват и най-съвършените творения на изкуството.“ (I, 25)

-

„Ние знаем да казваме „Така е казал Цицерон“, „Такива и такива са възгледите на Платон за нравствеността“, „Това са самите думи на Аристотел“. А ние, какво казваме самите ние? Какво правим ние? Какви са нашите съждения?“ (I, 25)

-

„Аз мразя хора, които се отнасят по-нетърпимо към дреха с недостатъци, отколкото към душа с недостатъци и които съдят за човека само по поклоните му, по държанието му, по обувките му.“ (I, 25)

-

„Когато срещнем лошо обут човек, ние казваме, че не е чудно това да е обущар. По същия начин, изглежда, както често опитът ни показва, че лекарят по-малко от всеки друг се грижи за здравето си, теологът – за усъвършенстването на своите нрави, а ученият – за истинските знания.“ (I, 25)

-

„Никога не съм виждал баща, който да признае, че синът му е келяв или гърбав, колкото и очевидно да е това...“ (I, 26)

-

„Нека възпитателят заставя своя ученик всичко да пресява през ума си и нищо да не му втълпява само със силата на авторитета и влиянието си.“ (I, 26)

-

„Що се отнася до учението чрез общуване с други, често съм се натъквал на един обичаен порок: вместо да опознаем другите, ние само гледаме да се покажем пред тях и се стараем повече стоката ни да не се залежава, отколкото да купим от тях нова стока. Мълчаливостта и скромността са качества, твърде удобни за общуване.“ (I, 26)

-

„Който се бори против законите, той заплашва най-порядъчните хора с камшик и въже.“ (I, 26)

-

„Тези, които имат слабо тяло, се трупат с дрехи, за да го направят по-пълно; мисълта на някои е суха, а те я раздуват с думи.“ (I, 26)

-

„От общуването с хора човешкият ум се домогва до изумителна яснота.“ (I, 26)

-

„Опознавайки безкрайното множество характери, учения, съждения, закони и обичаи, ние се научаваме да съдим здраво за своите собствени, а също така нашият ум се учи да разбира своето несъвършенство и вродената си немощ – нещо, което не е лесно.“ (I, 26)

-

„Толкова хиляди хора, погребани преди насм ни учат да не се страхуваме от смъртта и спокойно да преминем в другия свят, където ще намерим добра компания.“ (I, 26)

-

„Защото, струва ми се, първите съждения, с които трябва да бъде наситен умът на ученика, трябва да бъдат съждения, които ще внесат ред в неговите нрави и чувства, които ще го научат да познава себе си, да живее, както трябва, и да умира, както трябва. От свободните изкуства ние трябва да започнем с онова от тях, което ни прави свободни.“ (I, 26)

-

„Странно нещо, в нашия век философията дори и за умните хора е само празна и фантастична дума, която няма никакво приложение и никаква цена – нито в мислите, нито в делата на хората. Предполагам, че причина за това са безкрайните спорове, които са задръстили нейните пътища.“ (I, 26)

-

„Учат ни как да живеем, когато животът си е вече отишъл“ (I, 26)

-

„Философията има свои разсъждения както за новородените, така и за грохналите от старост.“ (I, 26)

-

„Колко такива хора съм срещал в мое време, които от прекалена вдаденост в науката са оглупявали!“ (I, 26)

-

„Френската мъдрост отдавна е станала пословична с това, че рано се казва и бързо се забравя.“ (I, 26)

-

„Странното и необичайното в нашето поведение и нрави трябва да се избягва като пречка за общуването ни с хората и като нещо уродливо.“ (I, 26)

-

„Аз искам дори и в разпуснатостта си той да превъзхожда по издръжливост и твърдост другарите си. И ако не причинява зло, то да не бъде нито от липса на възможности, нито от липса на знания, а само от липса на зла воля.“ (I, 26)

-

„Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.“ (I, 26)

-

„Светът е толкова бъбрив, че още не съм срещал човек, който да говори не повече, а по-малко, отколкото е нужно; за всеки случай половината от нашия живот отива в говорене.“ (I, 26)

-

„Привличайки вниманието върху себе си, красноречието нанася вреда на самата същност на нещата.“ (I, 26)

-

„А и в моя характер нямаше други пороци, освен мудността и ленивостта. Опасно беше не това, че ще направя нещо лошо, а това, че няма да направя нищо. Нищо не предвещаваше, че ще стана лош, а всичко – че ще стана безполезен. За мене можеше да се предвиди склонност към безделието, но не и към злото.“ (I, 26)

-

„Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внишения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.“ (I, 27)

-

„Ако наречем чудо всичко, до което нашият разум не може да достигне, то колко такива чудеса непрекъснато ще се появяват пред погледа ни?“ (I, 27)

-

„Не толкова величината, колкото новостта на нещата е, която ни подтиква към търсене на тяхната причина.“ (I, 27)

-

„Колко малко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие!“ (I, 27)

-

„Нека да си спомним колко противоречия чувстваме ние в нашите собствени съждения. Колко много неща вчера сме приемали с ненарушима вяра, а днес ни се струват измислици. Високомерието и любопитството са двата бича на нашата душа. Последното ни кара да си пъхаме носа навсякъде, докато първото ни забранява да оставяме нещо нерешено и неопределено.“ (I, 27)