Търсене в този блог

Translate

28.03.2015 г.

Гласовете от Европа шепнат "ела"

Мои познати казват "ела при нас, тук е хубаво, всичко е наред". Това са гласове от чужбина (доколкото, всъщност, страните от Централна Европа могат да се нарекат "чужбина"); гласове на хора, с които споделих детството и младежките си години. С годините все по-рядко се виждахме, чувахме, срещахме и ето така стигнахме до днешния момент - да се отдалечим един от друг толкова много, че ако решим да се видим, трябва да се уговорим поне месец по-рано. В Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия - където и да се сетя имам поне един стар познат, емигрирал българин, европеец с българско самосъзнание. Чудят ми се на акъла какво правя у България, за какво съм още тук... А аз, да си призная, вече изпитвам трудност в аргументирането на престоя си в България. Наистина: с всеки изминал ден ми става все по-трудно да обясня не само на тях, а дори и на себе си настоящето си местожителство в Република България.

Родителите ми по произход са от едно малко село, дето Ботев е минал навремето. Туй село и до днес носи името на героя. Там прекарвах летата си и всички ваканции. От героя е останало само името му по табелите. Ботев умира на 20-ти май (по стар стил) 1876-та година. Сто и четиринайсет години по-късно, на същия ден, се раждам аз - Благовест Цветанов. Баба ми, бог да я прости, се родила сто години след раждането на другия голям герой - Васил Левски. На същий ден, само че сто години по-късно. На нея съм кръстен аз; името ѝ е Богиня, а моето - Благовест. Обявена е за народен предател от комунистите, тъй като поради диабета си не била в състояние да извършва трудовата дейност в ТКЗС-то. Една част от живите представители на моето малобройно родословие се е закотвила в селата от Северозападна България - тук изключвам няколкото човека, установили се в цивилизована Европа.
Та: това ми е цялата обвързаност с Отечеството. Нищо повече и нищо по-малко от тая обвързаност не съществува за мен.

А туй, горенаписаното, са моите аргументи, за пред мен самия. Макар, че тия факти в същността си не са никакви аргументи по споменатия въпрос...

Харесвам държавата, в която съм се родил дотолкова, доколкото съм свикнал вече с нея. Това е реалната истина. Ако да се бях родил нейде другаде - също толкова щях да харесвам онова място. Ето това вече е аргумент. Аз съм българче... Но "планини зелени" има навсякъде, и цяла Европа е "край свободен". И "дни велики" и "славно време" е не само тук, а накъдето и да погледнем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар