''Към себе си'' от Марк Аврелий. Подбрани откъси (първа част)

Marcus Aurelius Antoninus - „Та еis heaution“

Подбрани мисли

/първа част/

Превод от старогръцки език - Богдан Богданов.

-

„Това, което съм, е плът, дихание и ръководно начало. Остави книгите. Не се разсейвай повече. Не е позволено. Но презри плътта като човек, който вече умира. Тя е мръсна Кръв, кости, Крехка тъкан от сплитащи се сухожилия, вени и артерии. Забележи и диханието какво представлява - вятър, винаги нещо различно, постоянно бълвано и наново поглъщано. Ръководното начало е третата ти съставка. На следното обърни внимание. Възрастен си. Не го оставяй повече да робува и да бъде разигравано като марионетка от егоистичните ти пориви. И не допускай да негодува срещу предопределеното и настоящето или да гледа с недоверие към бъдещето.“

-

„Припомни си откога отлагаш тия работи и колко пъти взимаш отсрочка от боговете, без да я спазваш. Нужно е вече да разбереш от коя вселена си част и на кой неин уредник си издънка и че е определен пределът на твоето време. Ако не го употребиш, за да се проясниш, то ще си отиде и ти ще си отидеш и повторно няма да бъде възможно.“

-

„Във всеки час твърдо като римлянин и мъж гледай да вършиш, каквото вършиш в момента, с подобаващото непресторено достойнство, с любов, независимост и справедливост. Гледай да не зависиш от никакви други представи. Ще го постигнеш, ако всичко, което вършиш, вършиш като последното в твоя Живот - не необмислено и повърхностно и не отвърнат поради страсти от здравия разум и не неискрено, нито воден от себелюбие и недоволство от това, което ти е отредено. Виждаш колко малко е нужно да се овладее, за да се преживее животът успешно и благочестиво. Защото от човек, който спазва това, и боговете нищо повече няма да искат.“

-

„Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.“

-

„Това, че човек не обръща внимание Какво става в душата на другия, не може да го направи лесно нещастен. Напротив — няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.“

-

„Нужно е да си припомняш постоянно Каква е природата на Вселената и каква е твоята и как се отнася тя към първата и каква част от какво цяло е, както и това, че никой не ти пречи винаги да действаш и да говориш в съответствие с природата, от която си част.“

-

„Колко бързо изчезва всичко - и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност. Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава? Какво представлява смъртта? Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата. Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но смъртта не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нея. Как се свързва човекът с бога и с коя своя част и изобщо в какво положение е тази негова част?“

-

„Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът, „дълбините на земята“ и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно да бъде само при своя вътрешен бог и да му служи истински. Да му служиш значи да се опазиш чист от страсти, от прибързани действия и да не недоволстваш срещу това, което вършат боговете и хората. Божиите дела трябва да се почитат за съвършенството си, човешките да се обичат поради нашето сродство, а понякога да се изпитва и един вид състрадание към хората, задето не познават доброто и злото. Този недъг не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.“

-

„Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти - първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.“

-

„Та трябва да се бърза не само защото с всеки изминал ден смъртта наближава, но и защото способността да се схващат нещата и да се вниква в тях ни напуска предварително.“

-

„След като излекува толкова болести, и Хипократ се разболя и умря.“

-

Трябва да привикнеш в главата ти да има само такива неща, за които, ако някой те попита неочаквано: „Какво мислиш в момента?“, да можеш незабавно да отговориш откровено: „Това и това“, щото начаса да стане ясно, че всичко, което е в ума ти, е скромно и добронамерено, подобаващо за общностно същество, отнасящо се с безразличие към свързаното с удоволствие и изобщо към мечтите, породени от насладата, към проявите на честолюбие, завист и подозрение или на нещо друго, чието назоваване би те накарало да се изчервиш. Подобен човек, който повече не отлага да се нареди между най-добрите, е като жрец и божи служител. Той служи и на положеното вътре в него божество, което му помага да остане неопетнен от наслади, ненаранен от каквато и да е мъка, незасегнат от каквато и да е неправда, безчувствен към всякаква низост. Състезаващ се в най-трудното състезание, в това да надмогне всички чувства, до дъно обзет от справедливост, той с цялата си душа приветства всичко, което е отредено да му се случи(...)“

-

„В ума на приучения към сдържаност и пречистен мъж не ще откриеш нищо гнило, нито мръсно, нито пък следа от незаздравяла рана. Смъртният час няма да го завари незавършил живота си и човек не би казал, че е като трагически актьор, напуснал представлението, без да изиграе докрай своята роля. Освен това в него няма нищо робско, нито изтънчено, нищо прекалено прибързано или демонстративно независимо, нищо продиктувано от сметка, нито скрито като в дупка.“

-

„Отхвърли всичко друго и задръж само тези няколко положения. Освен това не забравяй, че човек живее само в мига на настоящото. Останалото е или изживяно, или неясно. Малко е това, което човек преживява, малко е ъгълчето земя, където живее. Малка е и най-дълговечната слава. И тя се приема и предава от толкова кратковечни човечета, които себе си не познават, камо ли умрелия преди много време.“

-

„Никое действие да не се върши напосоки и несъобразено с принцип, основаващ се на метода.“

-

„Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.“

-

„Всичко случващо се е справедливо да се случи. Ще се убедиш, че е така, ако наблюдаваш внимателно. Имам предвид не само естествената последователност, но че всичко е съобразено със справедливостта и все едно, че се въздава от някого според заслуженото. След като си започнал, продължи да наблюдаваш и прави, каквото правиш, с тази цел — да бъдеш достоен човек съобразно това, което означава достоен в собствения смисъл на думата. Спазвай това правило във всичките си начинания.“

-

„Много зрънца тамян падат на един и същ олтар — едни по-рано, други по-късно и това е без значение.“

-

„Не постъпвай тъй, сякаш ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне. Додето живееш, додето може, бъди достоен човек!“

-

„Недей да се грижиш за злите езици и тичай право към линията на финиша, без да се обръщаш настрани.“

-

„Обезпокоеният за бъдната си слава не си представя, че всички, които го помнят, скоро ще умрат, а после и онези, които дойдат на тяхното място, додето, преминавайки през запалващите се и угасващи души, не угасне и целият спомен за него.“

-

„И аз не се изхранвам от науката, с която се занимавам, но съм й верен.“

-

„Да си подобен на скала, в която непрестанно се разбиват вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода около нея се връща назад.“

-

„Колко лесно е да отхвърлиш и да изличиш всяка тревожеща и несвойствена мисъл и веднага да станеш напълно спокоен и ведър.“

-

„Прояви ги тогава, защото те изцяло зависят от тебе — естествеността, достойнството, издръжливостта на трудности, неподатливостта на наслаждения, доволството от това, което ти е отредено, задоволяването с малко, благоразположеността, стремежът към свобода, недопускането на излишества и празни думи, широтата на духа. Не усещаш ли колко качества, за които не можеш да се извиниш с неспособност и липса на дарба, вече си могъл да проявиш? И въпреки това по твоя вина все още стоиш ниско. Да не би защото си природно ненадарен, да си принуден да роптаеш, да се вкопчваш в живота, да ласкаеш, да виниш тялото си, да угодничиш, да постъпваш лекомислено и да изпитваш душевни колебания? Не, кълна се в боговете! От тези недостатъци отдавна можеше да се отървеш, така че да остане единствено упрекът, че си малко бавен и разсеян.“

-

„Разумът и логиката са способности, достатъчни за себе си и за дейностите, зависещи от тях. Те се задвижват от свое особено начало и поемат право към поставената цел, поради което подобни, съобразени с разума и логиката постъпки се наричат прави и правилни, тъй като означават правия и правилен път.“