Записки на Последния (XI)
Пороците са остатък от по-долно стъпало на човешкото развитие, добродетелите също. Човечеството обаче умее да се самоопитомява и днес тези два типа на поведение - порочният и добродетелният - са добре култивирани.
-
Достойна за възхищение е само волята за живот. Тя е независима от безсмисленото съществуване на всичко. Твърде вероятно е да надживее всичко.
-
В реалността не съществуват такива неща като време и място. Те са буквално измислени: фундаменти, породени от страх пред неподреденото, следователно непознатото.
-
Страхът е онова, което движи човечеството напред.
-
Моралът е продукт на страха. Твърде вероятно е появата му да се дължи на действия, извършени от големите мъже на древността. И все пак моралът развращава, но без това развращение не би могло да съществува нито едно общество на тази планета.
-
Единственото нещо, което заслужава нашата радост, усмивка и предполага нашата благодарност - това е утринният слънчев лъч; той е достоен за възхита и почит.
-
Все по-често си мисля, че безкористното поведение не съществува. Това е една последнователност от случайни, а следователно и необмислени действия, дела.
-
Всички ние, четейки всякакви утопични и антиутопични произведения на художествената литература, изпитваме едновременно тревога и успокоение от добре подреденото общество и неговата неосъществимост. Но ако се вгледаме в последните хилядолетия на човешката цивилизация - дали няма да видим тенденцията към все по-голяма подреденост у обществата? Нека кажем истината: Имало ли е някога по-подредено общество от съвременното? Отговорът е НЕ! По-подредено ще е следващото.
-
Устремеността на паяка, плетящ своята мрежа би могла да послужи като добър пример на много безделници, които не могат да свършат сами почти нищо орез целия си живот.
-
Дисциплината е в основата на всяко занимание.
-
Много учени казват, че идеали не съществуват, че те са само в нашето съзнание и никъде другаде. Но дали тези учени съществуват?
-
Посредствените наблюдения водят до посредствени изводи. Непосредствените наблюдения водят до непосредствени изводи. Толкова е просто.
-
Изкуството, казват, е храна за душата. Това е лъжа. Изкуството е камък, който не става за ядене. Онзи, който се опита да нахрани душата си с него, ще остане вечно гладен. Той е безумец!
-
Демокрацията не е локална особеност на развитите общества. Демокрацията е следствие от стремежа на обществата да се развиват.
-
Грозно е да подценяваме хората около себе си. В отношението си към тях би било добре дори да ги надценяваме. Но вътрешното ни убеждение да е ясно и категорично, че не са за надценяване. Всичко това е един необходим цинизъм.
-
Тъй като почти всички хора по неизбежност са заобиколени от други хора през живота си, доброто възпитание е тяхно задължение. Онези, които могат да се освободят от тази неизбежност, могат да се освободят и от това задължение. За свободолюбивия не съществуват задължения, а възможности.
-
В биологично отношение половете у човешкия вид не са равнопоставени. В културно, цивилизационно отношение се виждат опити за превъзмогване на тази изначална неравнопоставеност. Рано или късно тези опити ще стигнат до желания ефект, ще постигнат своето. Дали обаче жените ще бъдат готови за това?
-
Аристотеловият извод "Човекът е социално животно" е манифест за космополитите.
-
Социалното неравенство е единственият признак, според който може да се различат подредените от неподредените общества. Всеки човек носи някъде дълбоко в себе си желанието да живее в неподредено общество, сред социалното неравенство.
-
Човекът винаги ще бъде разкъсван от двата вятъра: духовният и тленният. Такава е човешката съдба - тежка и безкрайна.
-
Безкрайно сбъркан е животът на онзи, който в дните си живее така, сякаш слънцето цяла вечност ще го радва. Не бъркаме ли и ние, като се възхищаваме на такива сбъркани личности?
-
Човешкият вид е удължил съществуването си заради употребата на опияняващи елементи. Без тях цивилизацията не би могла да стигне до днешния си статут. Те са искрите, подпалващи огъня.
-
Най-висшите форми на изкуство се създават в нетрадиционни обстоятелства. Упадъкът на съвременното изкуство ясно показва, че живеем в традиционни, дори банални обстоятелства.
Онзи, който иска да види съвременния шедьовър, трябва незьабавно да предизвика нещо глобално, значимо: война!
-
А колко хубаво щеше да е всичко и колко прекрасен би бил светът, ако издигнатите паметници бяха на литературни герой, вместо на хора, живели някога и някъде. Ние дори не можем да предположим колко добре това би се отразило на следващите поколения.
-
"To be or not to be?" - в този въпрос е съсредоточена цялата световна философия, цялата човешка мисъл и изобщо всичко, което се намира между най-източната и най-западната точка на тая планета.
-
Колко от вас са готови да зададат своите въпроси към своето време? Колко от вас са готови да чуят отговорите?
-
Човешкото съзнание прилича на катастрофирал автомобил. И какво тук струва някаква надежда?
-
Нито един от нас - хората, занимаващи се с литература и философия - не може да си представи колко безсмислено изглежда нашето съществуване в очите на обикновения гражданин. А сме се взели толкова насериозно!
-
Разнообразният начин на живот води до разнообразни схващания за същността на живота.
-
Слънцето изгрява и залязва, луната се появява на небосклона и изчезва, земята се върти и движи, звездите също. Всичко се движи 'някак си' нанякъде. Активният, дейният човек е малка проекция на този вселенски закон. Животът, съществуването и движението са трите названия на едно и също нещо. Животът - това е движение.
-
Добрият, качественият човек носи у себе си еднакви наклонности/склонности към активност и съзерцателност.
-
Дори и най-глупавата и безсмислена идея може да бъде добре аргументирана и обоснована. Така всеки абсурд би могъл да се представи като типичност и обикновеност.
-
Глупостта не може да съществува без глупаци.
-
Колкото по-стар е човек, толкова по-глупав е. За човечеството няма по-страшно нещо от глупави старчета.
-
Културата е средство за самовъзпитание на обществата. А различията в културите са различни възпитателни модели.
-
Да - колективните среди, общности заличават и обезличават индивидуалността, но и индивидуалната съвкупност от своя страна пренебрегва, заличава колективния гений.
-
Стойността на един колектив е стойността на средностатистическия му представител. Същото се отнася и за способностите му, компетентностите, мотивацията и т.н.
-
Животът е песен за онзи, който се е научил да пее и страдание за онзи, който се е научил да страда.
-
Ако погледнем обективно на живота си, ще се досетим, че една голяма част от нас са живи благодарение на някаква щастлива случайност.
-
Нека никога не забравяме, че човешката цивилизация се движи напред не от обезличени колективи, а от ярки индивидуалности. И тия индивидуалности са като впрегнат вол, обречени дори и след смъртта си да вървят напред и да носят на гърба си цялото човешко развитие.
-
Силните са длъжни да бранят слабите. Това е единственото им задължение; единственото условие, за да бъдат наричани силни.
-
Една голяма част от онова, което се случва около нас е необяснимо. Науката просто ни заблуждава, че всичко "следва своя ритъм".
-
Колкото по-силно им крещиш истината - толкова по-усърдно ще си поставят ръцете върху ушите, правейки отчаяни опити да не чуят нищо от твоите думи.
-
Да аргументираш възхищението си от нещо означава да обясниш труднообяснимото. Това изисква свръхусилие.
-
Приемствеността е една от малкото неотложни и неотменими дейности, стоящи както пред отделния индивид в неговото личностно развитие, така и пред обществата.
-
Самотата възпитава благородна гордост.
-
Моят вътрешен глас е моят вътрешен бяс.
-
-
Достойна за възхищение е само волята за живот. Тя е независима от безсмисленото съществуване на всичко. Твърде вероятно е да надживее всичко.
-
В реалността не съществуват такива неща като време и място. Те са буквално измислени: фундаменти, породени от страх пред неподреденото, следователно непознатото.
-
Страхът е онова, което движи човечеството напред.
-
Моралът е продукт на страха. Твърде вероятно е появата му да се дължи на действия, извършени от големите мъже на древността. И все пак моралът развращава, но без това развращение не би могло да съществува нито едно общество на тази планета.
-
Единственото нещо, което заслужава нашата радост, усмивка и предполага нашата благодарност - това е утринният слънчев лъч; той е достоен за възхита и почит.
-
Все по-често си мисля, че безкористното поведение не съществува. Това е една последнователност от случайни, а следователно и необмислени действия, дела.
-
Всички ние, четейки всякакви утопични и антиутопични произведения на художествената литература, изпитваме едновременно тревога и успокоение от добре подреденото общество и неговата неосъществимост. Но ако се вгледаме в последните хилядолетия на човешката цивилизация - дали няма да видим тенденцията към все по-голяма подреденост у обществата? Нека кажем истината: Имало ли е някога по-подредено общество от съвременното? Отговорът е НЕ! По-подредено ще е следващото.
-
Устремеността на паяка, плетящ своята мрежа би могла да послужи като добър пример на много безделници, които не могат да свършат сами почти нищо орез целия си живот.
-
Дисциплината е в основата на всяко занимание.
-
Много учени казват, че идеали не съществуват, че те са само в нашето съзнание и никъде другаде. Но дали тези учени съществуват?
-
Посредствените наблюдения водят до посредствени изводи. Непосредствените наблюдения водят до непосредствени изводи. Толкова е просто.
-
Изкуството, казват, е храна за душата. Това е лъжа. Изкуството е камък, който не става за ядене. Онзи, който се опита да нахрани душата си с него, ще остане вечно гладен. Той е безумец!
-
Демокрацията не е локална особеност на развитите общества. Демокрацията е следствие от стремежа на обществата да се развиват.
-
Грозно е да подценяваме хората около себе си. В отношението си към тях би било добре дори да ги надценяваме. Но вътрешното ни убеждение да е ясно и категорично, че не са за надценяване. Всичко това е един необходим цинизъм.
-
Тъй като почти всички хора по неизбежност са заобиколени от други хора през живота си, доброто възпитание е тяхно задължение. Онези, които могат да се освободят от тази неизбежност, могат да се освободят и от това задължение. За свободолюбивия не съществуват задължения, а възможности.
-
В биологично отношение половете у човешкия вид не са равнопоставени. В културно, цивилизационно отношение се виждат опити за превъзмогване на тази изначална неравнопоставеност. Рано или късно тези опити ще стигнат до желания ефект, ще постигнат своето. Дали обаче жените ще бъдат готови за това?
-
Аристотеловият извод "Човекът е социално животно" е манифест за космополитите.
-
Социалното неравенство е единственият признак, според който може да се различат подредените от неподредените общества. Всеки човек носи някъде дълбоко в себе си желанието да живее в неподредено общество, сред социалното неравенство.
-
Човекът винаги ще бъде разкъсван от двата вятъра: духовният и тленният. Такава е човешката съдба - тежка и безкрайна.
-
Безкрайно сбъркан е животът на онзи, който в дните си живее така, сякаш слънцето цяла вечност ще го радва. Не бъркаме ли и ние, като се възхищаваме на такива сбъркани личности?
-
Човешкият вид е удължил съществуването си заради употребата на опияняващи елементи. Без тях цивилизацията не би могла да стигне до днешния си статут. Те са искрите, подпалващи огъня.
-
Най-висшите форми на изкуство се създават в нетрадиционни обстоятелства. Упадъкът на съвременното изкуство ясно показва, че живеем в традиционни, дори банални обстоятелства.
Онзи, който иска да види съвременния шедьовър, трябва незьабавно да предизвика нещо глобално, значимо: война!
-
А колко хубаво щеше да е всичко и колко прекрасен би бил светът, ако издигнатите паметници бяха на литературни герой, вместо на хора, живели някога и някъде. Ние дори не можем да предположим колко добре това би се отразило на следващите поколения.
-
"To be or not to be?" - в този въпрос е съсредоточена цялата световна философия, цялата човешка мисъл и изобщо всичко, което се намира между най-източната и най-западната точка на тая планета.
-
Колко от вас са готови да зададат своите въпроси към своето време? Колко от вас са готови да чуят отговорите?
-
Човешкото съзнание прилича на катастрофирал автомобил. И какво тук струва някаква надежда?
-
Нито един от нас - хората, занимаващи се с литература и философия - не може да си представи колко безсмислено изглежда нашето съществуване в очите на обикновения гражданин. А сме се взели толкова насериозно!
-
Разнообразният начин на живот води до разнообразни схващания за същността на живота.
-
Слънцето изгрява и залязва, луната се появява на небосклона и изчезва, земята се върти и движи, звездите също. Всичко се движи 'някак си' нанякъде. Активният, дейният човек е малка проекция на този вселенски закон. Животът, съществуването и движението са трите названия на едно и също нещо. Животът - това е движение.
-
Добрият, качественият човек носи у себе си еднакви наклонности/склонности към активност и съзерцателност.
-
Дори и най-глупавата и безсмислена идея може да бъде добре аргументирана и обоснована. Така всеки абсурд би могъл да се представи като типичност и обикновеност.
-
Глупостта не може да съществува без глупаци.
-
Колкото по-стар е човек, толкова по-глупав е. За човечеството няма по-страшно нещо от глупави старчета.
-
Културата е средство за самовъзпитание на обществата. А различията в културите са различни възпитателни модели.
-
Да - колективните среди, общности заличават и обезличават индивидуалността, но и индивидуалната съвкупност от своя страна пренебрегва, заличава колективния гений.
-
Стойността на един колектив е стойността на средностатистическия му представител. Същото се отнася и за способностите му, компетентностите, мотивацията и т.н.
-
Животът е песен за онзи, който се е научил да пее и страдание за онзи, който се е научил да страда.
-
Ако погледнем обективно на живота си, ще се досетим, че една голяма част от нас са живи благодарение на някаква щастлива случайност.
-
Нека никога не забравяме, че човешката цивилизация се движи напред не от обезличени колективи, а от ярки индивидуалности. И тия индивидуалности са като впрегнат вол, обречени дори и след смъртта си да вървят напред и да носят на гърба си цялото човешко развитие.
-
Силните са длъжни да бранят слабите. Това е единственото им задължение; единственото условие, за да бъдат наричани силни.
-
Една голяма част от онова, което се случва около нас е необяснимо. Науката просто ни заблуждава, че всичко "следва своя ритъм".
-
Колкото по-силно им крещиш истината - толкова по-усърдно ще си поставят ръцете върху ушите, правейки отчаяни опити да не чуят нищо от твоите думи.
-
Да аргументираш възхищението си от нещо означава да обясниш труднообяснимото. Това изисква свръхусилие.
-
Приемствеността е една от малкото неотложни и неотменими дейности, стоящи както пред отделния индивид в неговото личностно развитие, така и пред обществата.
-
Самотата възпитава благородна гордост.
-
Моят вътрешен глас е моят вътрешен бяс.
-
Коментари
Публикуване на коментар