Записки на Последния (XII)
Колкото по-дръзка е една метафора, толкова по-силни са опиатите, които са я породили.
-
И все пак аз все още продължавам да се чудя кое точно кара духа да се сломява? Дали това наистина е възрастта? Кое кара хората да спрат да мечтаят, да свалят погледа си от небето, звездите и да го насочат към нозете си, към земята, върху която стъпват и под която гният остатъците на хиляди тленни същества? Това е голямата загадка!
-
Не бива да обвиняваме обстоятелства от миналото в причинност за обстоятелства от настоящето, макар, че такава връзка несъмнени съществува.
-
Ако „апетитът идва с яденето“, както твърди поговорката, то по обективна аналогия би могло да се каже и че „мотивацията идва с действието“.
-
Съществуват едни такива идеи, породени или по-скоро появени в детството, които с напредването на възрастта се издуват, нарастват, добиват сила и скорост и когато настъпи определеният момент – се материализират, случват се, сиреч излизат от света на идеите и влизат в света на действителността.
-
Натрапва се идеятам че „всеки човек притежава някакъв потенциал“, че „не съществуват хора без потенциал“, хора некадърни, хора бездарни, хора-нищожества. Това не е вярно; вярно е точно обратното. А посоченото натрапване на посочената идея е вид демонстрация, вид манифестация на онази прословута толерантност, от която всяко общество има нужда. А толерантността е по природа неестествена; това е една измислица. И тъй: не от всеки можеш да научиш нещо, както се опитват да ни убедят някои.
-
По-лесно е плячката да се превърне в хищник, отколкото хищникът – в плячка, макар на практика да става, да се случва тъкмо обратното.
-
Никоя личност не е винаги силна или винаги слаба; личностите имат свои силни и слаби периоди – също като империите.
-
Да, иронията и сарказмът са съблазнителни и донякъде приятни, но все пак това не са висши естетически форми, колкото и да ни се иска да бъдат такива. Не! Това са упадъчни, аморални функции на съзнанието и мисълта. Замислете се, може ли да се нарече „висша форма на изкуство“ онова, у което има подигравка или смях – тези предвещатетли на разпуснатостта на нравите и упадъчността на ценностите.
-
Освен интелектуалци и простаци, има и междинни форми като интелектуален простак и прост интелектуалец.
-
Най-важните дела би следвало да извършваме сутрин, когато слънцето изгрява и след като се събудим. В това време човешкото съзнание е най-трезво, най-трудолюбиво, отколкото всички други времеви откъслеци от денонощието. В по-общ план утрото на един човешки ден би могло да се сравни с младостта на един човешки живот, а в още по-общ – с древността, античността на цивилизацията.
-
Ние сме искри сред милиарди други подобни на нас искри; ние сме блещукващи светлини и нашето кратко блещукане продължава, както обичаме да казваме, „цял един живот“. Но какво е целият човешки живот на фона на времевия безкрай? Както на небосвода вечно се появяват нови звезди и вечно изгасват стари такива, тъй е и сред хората – едни идват на тая земя, а други си отиват: в земята.
-
Нашите занимания формират нашата идентичност. Онова, с което се занимаваме най-усърдно и най-лично – на него сме представители ние. Постижението на нашето съвремие, е че всеки има свободата сам да избира с какво да се занимава.
-
Всички средства и начини, отнасящи се до комуникацията с масите, могат (и трябва) да послужат и като средства и начини за извършване на манипулация и пропаганда върху масите. В този смисъл културата и изкуството могат да бъдат осмисляни/тълкувани като обикновена пропаганда.
-
Свободата не бива да се превръща в свободия. Между тези две думи има тънка разлика: втората назовава в по-висша степен онова, което първата само бегло споменава.
-
Човек е това, което мисли; той не може да бъде друго. Неговата мисъл определя неговата идентичност – тя и той са едно и също нещо.
-
Културата и изкуството са средства за пропагандиране на идеите на интелектуалния елит – ето това никой не може да отрече, но и никой не смее да признае!
-
Където има хора, там има и йерархия; хората не могат без йерархия. Общество, в което всички са равни – ето за това мога да кажа със сигурност, че никога няма да го има. Човечеството произхожда от колективно настроен биологичен вид. А колективите са винаги в йерархия. Дори и в стадото има такива овце, които стоят по-напред от други.
-
Съществуват хора, чието съзнание, мисъл, светоглед, същност, субстанция, идентичност, дух – всичко това у тях наподобява един силен водовъртеж – в повечето случаи със самоубийствен характер. Това са хора-водовъртежи. Техният водовъртеж поражда техните възходи и техните падения.
-
Никога на никого не е излишна повече бодрост. Освен по погребения и други траурни събития, където поведението ти трябва да наподобява това на умрелия.
-
По някога по-вредни от навиците са само емоциите.
-
В по-голямата си част предразсъдъците са общоприети възгледи. Но не всички общоприети възгледи са предразсъдъци.
-
Склонни сме да виждаме, чуваме и разбираме онова, което искаме да видим, чуем и разберем. Но нека тази склонност да не се превръща в наша единствена възможност.
-
И все пак аз все още продължавам да се чудя кое точно кара духа да се сломява? Дали това наистина е възрастта? Кое кара хората да спрат да мечтаят, да свалят погледа си от небето, звездите и да го насочат към нозете си, към земята, върху която стъпват и под която гният остатъците на хиляди тленни същества? Това е голямата загадка!
-
Не бива да обвиняваме обстоятелства от миналото в причинност за обстоятелства от настоящето, макар, че такава връзка несъмнени съществува.
-
Ако „апетитът идва с яденето“, както твърди поговорката, то по обективна аналогия би могло да се каже и че „мотивацията идва с действието“.
-
Съществуват едни такива идеи, породени или по-скоро появени в детството, които с напредването на възрастта се издуват, нарастват, добиват сила и скорост и когато настъпи определеният момент – се материализират, случват се, сиреч излизат от света на идеите и влизат в света на действителността.
-
Натрапва се идеятам че „всеки човек притежава някакъв потенциал“, че „не съществуват хора без потенциал“, хора некадърни, хора бездарни, хора-нищожества. Това не е вярно; вярно е точно обратното. А посоченото натрапване на посочената идея е вид демонстрация, вид манифестация на онази прословута толерантност, от която всяко общество има нужда. А толерантността е по природа неестествена; това е една измислица. И тъй: не от всеки можеш да научиш нещо, както се опитват да ни убедят някои.
-
По-лесно е плячката да се превърне в хищник, отколкото хищникът – в плячка, макар на практика да става, да се случва тъкмо обратното.
-
Никоя личност не е винаги силна или винаги слаба; личностите имат свои силни и слаби периоди – също като империите.
-
Да, иронията и сарказмът са съблазнителни и донякъде приятни, но все пак това не са висши естетически форми, колкото и да ни се иска да бъдат такива. Не! Това са упадъчни, аморални функции на съзнанието и мисълта. Замислете се, може ли да се нарече „висша форма на изкуство“ онова, у което има подигравка или смях – тези предвещатетли на разпуснатостта на нравите и упадъчността на ценностите.
-
Освен интелектуалци и простаци, има и междинни форми като интелектуален простак и прост интелектуалец.
-
Най-важните дела би следвало да извършваме сутрин, когато слънцето изгрява и след като се събудим. В това време човешкото съзнание е най-трезво, най-трудолюбиво, отколкото всички други времеви откъслеци от денонощието. В по-общ план утрото на един човешки ден би могло да се сравни с младостта на един човешки живот, а в още по-общ – с древността, античността на цивилизацията.
-
Ние сме искри сред милиарди други подобни на нас искри; ние сме блещукващи светлини и нашето кратко блещукане продължава, както обичаме да казваме, „цял един живот“. Но какво е целият човешки живот на фона на времевия безкрай? Както на небосвода вечно се появяват нови звезди и вечно изгасват стари такива, тъй е и сред хората – едни идват на тая земя, а други си отиват: в земята.
-
Нашите занимания формират нашата идентичност. Онова, с което се занимаваме най-усърдно и най-лично – на него сме представители ние. Постижението на нашето съвремие, е че всеки има свободата сам да избира с какво да се занимава.
-
Всички средства и начини, отнасящи се до комуникацията с масите, могат (и трябва) да послужат и като средства и начини за извършване на манипулация и пропаганда върху масите. В този смисъл културата и изкуството могат да бъдат осмисляни/тълкувани като обикновена пропаганда.
-
Свободата не бива да се превръща в свободия. Между тези две думи има тънка разлика: втората назовава в по-висша степен онова, което първата само бегло споменава.
-
Човек е това, което мисли; той не може да бъде друго. Неговата мисъл определя неговата идентичност – тя и той са едно и също нещо.
-
Културата и изкуството са средства за пропагандиране на идеите на интелектуалния елит – ето това никой не може да отрече, но и никой не смее да признае!
-
Където има хора, там има и йерархия; хората не могат без йерархия. Общество, в което всички са равни – ето за това мога да кажа със сигурност, че никога няма да го има. Човечеството произхожда от колективно настроен биологичен вид. А колективите са винаги в йерархия. Дори и в стадото има такива овце, които стоят по-напред от други.
-
Съществуват хора, чието съзнание, мисъл, светоглед, същност, субстанция, идентичност, дух – всичко това у тях наподобява един силен водовъртеж – в повечето случаи със самоубийствен характер. Това са хора-водовъртежи. Техният водовъртеж поражда техните възходи и техните падения.
-
Никога на никого не е излишна повече бодрост. Освен по погребения и други траурни събития, където поведението ти трябва да наподобява това на умрелия.
-
По някога по-вредни от навиците са само емоциите.
-
В по-голямата си част предразсъдъците са общоприети възгледи. Но не всички общоприети възгледи са предразсъдъци.
-
Склонни сме да виждаме, чуваме и разбираме онова, което искаме да видим, чуем и разберем. Но нека тази склонност да не се превръща в наша единствена възможност.
Коментари
Публикуване на коментар