Търсене в този блог

Translate

7.05.2015 г.

Кратки раскази отъ политическата икономия. II.

день(II)

Казах ви, че целта на политическата икономия е, едно, да уголеми богатството, а друго, да премахне колкото се може сиромашията, да помогне да не се разпространява този бич. Тя ни учи, че трябва да не правим причините му мъчни за поразяване. А пък трябва да знаете, че първата причина на това зло е дето човек си оставя сам на себе си. Действително, най-голямата сила, която има човек на ръце, сила, която никаква мощ не може да замести, богатство, с което никакво съкровище не може да се изравни, то е силата, която всеки може да почерпи от самия себе си. Тази сила е английското help yourself, френското aide toi, което по български ще каже: помагай си сам.

Сам си помогни, и ти ще намериш повече извори в енергията на твоята воля и на твоята работливост, отколкото във външните помощи, които са добри, полезни за някое временно зло, за някоя бърза злочестина, но които биха били пагубни ако временната помощ се обърнеше в редовно нещо. Върху това привличам вниманието ви и ви моля да поразмислите.

Ние живеем в един век, който се различава от всички други по великолепните изнамервания в науката, по плодовитото употребяване на завоеванията на човешкия ум в различните клонове на индустрията, по занаятите. Ние се дивим справедливо на тази пàра, която дава живот и движение на многобройни двигачи; ние се учудваме на тези железни пътища, които скъсяват и дори премахват разстоянието, на тези параходи, истински плаващи градове, които пренасят през другия край на океана множество човеци; ние се маем с електрическия телеграф, който прави да можем в една и съща минута да броим, ако мога да река така, пулсоудрянията на цялото човечество и да са турями в съобщение с крайщата на земното кълбо.

Но трябва да ви кажа, че в света има една сила, на която аз се чудя повече, отколкото на тези дивни изнамервания, нещо, което ми се види по-плодовито и още по-велико от тези сили, що са положени с толкова изобилие на разположение на човека; това нещо, то е залягането за едно умствено обогатяване.

Това нещо е дето виждам човеци, подложени под тежка работа, човеци едно време лежащи в тиня и тъмота, да дават днес пример от гореща любов към просвещението, което вече поченва да се ввежда в народните ни разреди. Това нещо за мене е най-забележителното явление на нашето време.

Човешката мисъл се възвишава, и като се възвишава, тя спомага да се размножават в същото време средствата за работене във външния свят, и най-силните, най-драгоценните във вътрешния свят, в душата, тези средства, които очистват и облагородяват духа на човека.

Човекът мисли в днешно време, това е великото дело на деветнадесетия век. Човекът мисли! Нека се сърдят и ядосват някои назадничава духове, докато други умни и разумни, които не са малцина, се радват, цял свят трябва да си отбележи като първа и най-важна работа, че човек, който мисли, трябва да мисли право! Защото ако мислеше криво, ако се оставяше да се измами от лъжливи външности, ако той дадеше ухо на софизма, вместо да следва това, що го учи гласа на истината и на науката, тогава тежко и горко на всички ни, защото силата в днешно време принадлежи на човешкия дух. Насилството, принудата са малко нещо, могъщото е разумът, или това, което носи маска на разума.

От което излиза, че трябва да осветлим човешкия разум. Ето днес първата длъжност, която се налага на всекиго.

Трябва да се осветли, особено у тези, у които има някои слабости и предразсъдъци; трябва да се осветли особено у тези, които теглят много, които от невежество са изоставени на всякакви външни влияния, на различни измамливи обещания, които не виждат чисто и ясно кой е правия път, що завежда към подобряването на тяхната съдба.

Такава е главната цел, що си е начертала политическата икономия. Това е великото дело, което тя извършва в тази минута.

Като си присвоявам голямата дума, ще е казал на езичниците, в първите векове на християнството, един проповедник: „Ние сме вчерашни, а ето вече изпълняме вашите храмове, вашите градове, вашите палат; ние сме навсякъде“, икономистите могат да кажат със законна гордост: „Вчера още ние бяхме неколцина, утре, може би, всички ще бъдат с нас; вчера още беше лесно да ни сочат като редки изключения, а днес ние сме навсякъде, и ние разпространяваме все повече и повече влиянието на едно учение, което е учението на хармонията, на справедливостта и на съгласието в промишления и работнически свят.

Първата, най-плодовитата от причините на страданието е многоразпръснатата мисъл на постоянния антагонизъм (противоборство), на една непрестанна борба, измежду различните интереси, които се вълнуват в този свят.

Един френски списател Монтен е казал: „Злото на едного прави доброто на другия: сиреч когато един става зле, то другиму подобрява.“ Нека ни опрости гения на този прочут мъж, ако кажем, че противното е истина. Политическата икономия поддържа и е доказала, че когато един е добре, то и другия е също, че когато е зле едному то и други става зле.

Измежду всички хора съществува една връзка от солидарност, която те не могат да развалят. Особено днес, благодарение на бързите съобщения, интересите на място да се сбират на едно място и да се уединяват, както това ставаше во време оно, са смесени и се размножават все повече и повече, обгръщат света в една безмерна мрежа, най-отдалечените теглила се гонят, и това е справедливо! Обществото страда от всякоя злочестина, която става в света, и то страда уместно, защото то е длъжно да помага за премахването ѝ. Помежду всичките човеци има нещо като братска връзка, която бива уекчена, подкрепена от благородните проповеди на науката.

––––––––––––––––––––––––––-

От „День“, научно-политическо списанье, бр. 3, год.1, Цариград, 26 февруари 1875 г.

––––––––––––––––––––––––––-

Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия

Няма коментари:

Публикуване на коментар