Търсене в този блог

Translate

9.06.2015 г.

Тенденциозни записки 17

Винаги съм твърдял, че удоволствието е в мярката. Това обаче така и не го приложих на практика...


-


Два пъти се хващам да говоря не това, което мисля, а това, което другите очакват да чуят от мен.


-


Думи на Диоклетиан Тракийски: „За съжаление вярата на българския народ не е задълбочена. Тя е повърхностна. Хората вършат неща, които не са християнски, а чисто суеверие. Много неща сполетяха нашия народ. Пътят на спасението е българинът да си намери загубената вяра, да се поучава в това, което Господ е казал. Трябва голяма просвета.“ (Източник: „От първо лице“, Радева, Виолета, 2013, София, с.138)


-


Наблюдение: времето е основен фактор при изясняването на отношението правопропорционалност между интелектуален и социален статус.


-


Дордето живея, няма да забравя двата деня, що прекарах в Батак, и каквото видях и чух там...“ Странгфорд. (Източник: „Жален спомен за лютите рани на България през година 1876“, Илия Блъсков, , 1878, Букурещ)


-


И една моя закъсняла записка от 4 май 2015-та г.: „На руския президент Вл. Путин му трябват официални гости за честването на 9 май в Москва. Свeтият Синод преди дни официално обяви Симеон Сакскобургготски за цар на българите. Преди това Сакскобургготски заяви, че ще присъства на Парада в Москва. И въпреки, че нито министър-председателят на Република България, нито Президентът ѝ ще присъстват на Девето-майския парад в Москва тази година, там ще бъде „Царят на българите“. Дали това ще успее да внуши на руснаците, че липсата на официални гости от наша страна не означава, че ги игнорираме така, както това се прави от целия цивилизован свят?“ [ край на закъснялата записка ]

-


Преди време създадох сайта „Нова България“ (виж тук: http://nova-bulgaria.blogspot.com ). Днес в него са качени 50 от 75-те броя на изданието. Друго си е да се похвалиш с това, че си допринесъл за обществената памет с нещо, макар и скромно... Казвам скромно, защото това дело – да изтупаш прахта на нещо от архивите и да го положиш в сравнително лъскава опаковка – в същността си то не изисква някакви свръхсили, свръхамбиции и прочие, ами тъкмо обратното: подобни дела може да извърши всеки един от нас, стига да има няколко излишни минути на ден. Защо, обаче, това не се прави – е загадка: необяснима. Защо е този егоизъм: защо всеки се захваща с дела, които носят само лична, персонална, частна полза, а не се захване с нещо, дето би било от полза на обществото, на нацията, на бъдните поколения. Тъй де! Но: да не се ядосвам на глупостта и безразличието. Продължаваме напред.


-


В София откриха паметник на Цар Самуил с частни средства. Всъщност с какви други, ако не с частни средства, щом държавните потъват ежесекундно в олигархични кръгове и ежемесечно в пенсионни изплащания. Но да оставим средствата на икономистите, а да обсъдим културните измерения на въпроса с паметника (защото ние сме преди всичко културни хора, макар и културата ни да е със широк обхват). Паметник на същия цар има и на едно друго място в Европа: в Скопие, Македония. Този, който е у нас е със светещи очи. И точно този елемент подейства смущаващо на някои обществени единици (разбирай граждани). Имайки предвид обаче с какво този цар Самуил присъства в съзнанието ни, може да се каже, че идеята паметникът да бъде със светещи очи освен противоречива, е и оригинална и въздействаща. В медиите, освен естетическите качества на паметника, беше споменат и един интересен (но непроверен от мен факт), а именно: че това е първият паметник на цар у нас. Тази информация ме хвърли в размисли че наистина: масово паметниците представят личности от Възраждането ни, но не и отпреди този период. И друго нещо също: в столицата ни има паметник на Съветската армия (т.нар. МОЧАМонумент на Окупиралата ни Червена Армия), но няма такъв на нито един български цар. Това е притеснително.


В един текст на Ивайло Дичев - покрай целия негативизъм, песимизъм и отрицателна емоция, чувстваща се по протежението на изписаното от него – могат да се видят интересни факти, отнасящи се до паметника. Вижте текста на Дичев тук: http://acta-diurna-bg.blogspot.com/2015/06/blog-post_28.html .


-


Значително нараства броят на електронните медии, разпространяващи руска пропаганда на български език. Вижте списък на сайтовете тук: http://acta-diurna-bg.blogspot.com/2015/06/blog-post_99.html .


-

Няма коментари:

Публикуване на коментар