Търсене в този блог

Translate

25.06.2015 г.

Поезия и самобръсначки

По националното радио всяка нощ от 00:00 ч. до 03:00 ч. се предава тематична радио-продукция, озаглавена "Нощен Хоризонт". Информация за нея можете да видите тук: www.bnr.bg/horizont/noshtenhorizont . Почти през вечер се рецитира поезия и се канят поети и поетеси, разказващи и рецитиращи това и онова.
В една от именно тия поетични нощи водещият е поканил някаква поетеса и разговарят. За пространството, за изкуството, за живота. Идва време на слушателските включвания в предаването. Включва се мъж със спокоен и уравновесен глас започва да разсъждава, питайки:

"Как така у нас не процъфтява производството на самобръсначки, например, на локомотиви и машини, а имаме такъв разцвет на поезия. У нас има толкова много поети и поетеси, пишат се толкова много стихотворения, издават се безброй стихосбирки, но за съжаление поезията не е конвертируема валута на световния пазар."

След това разсъждение на слушателя, водещият на предаването подхваща темата за бръснарските ножчета: колко трудно е да се направят всъщност, колко висококачествена стомана им трябва и прочие. Припомня за някогашните турски бръснарски ножчета.

Водещият приключва с разсъждението си и в ефира на радиото зазвучава музика.

А аудиторията: тя слуша музиката, но фактически настъпва време за размисъл между дискусиите на водещия с гостенката. И в това време за размисъл у съзнанието на знайни и незнайни представители на аудиторията ехтят тия думи, дето онзи, който се включи "на живо" каза. Ехтят и думите на водещия. И се избистрят едни мъчни въпроси: лесно ли е, наистина, да се пише поезия и трудно ли е, наистина, да се правят самобръсначки и локомотиви?

Няма коментари:

Публикуване на коментар