Търсене в този блог

Translate

4.06.2015 г.

Из "Воля за власт" от Фридрих Ницше


Превод от немски: Пламен Градинаров


 


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Коренът на всички злини: че робският морал на примирението, свенливостта, самопожертвованието и абсолютното послушание е победил - по този начин господстващите натури са обречени на 1) присмех, 2) угризения на съвестта, - творческите натури се чувстват като бунтовници срещу Бога, те са несигурни и потиснати от вечните ценности.


                  Варварите показаха, че не са способни да се придържат към определена мяра: те се страхуваха от страстите и природните нагони, затова ги опорочиха: - същото се отнася за господстващите цезари и съсловия. От друга страна, възникна подозрението, че всяка умереност е признак на слабост, старост или умора (- дори Ларошфуко подозираше, че "добродетелта" е просто една хубава дума в устата на онези, на които порокът повече не носи удоволствие). Самата умереност се представяше като въпрос на твърдост, самопринуда, аскетизъм, като борба с дявола и т.н. Естественото предпочитане към естетически оразмерената природа, вкусът към красотата на мярата се пренебрегваше или отхвърляше, защото хората искаха един антиевдемонистичен морал.


                  Вярата в удоволствието от умереността досега липсваше - това удоволствие на ездача на огнен кон! - Посредствеността на слабите натури се смесва с умереността на силните!


                  In summa: най-добрите неща бяха опорочени, защото слабите или неумерените свине ги представиха в най-лоша светлина - и най-добрите хора останаха скрити - и дори не се познаха.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Порочните и разюзданите: тяхното развращаващо влияние върху ценността на въжделенията. Именно показното варварство на нравите е това, което особено в средновековието води до един истински "съюз на добродетелта", - както и също толкова показното преувеличаване на това, което изгражда ценността на човека. Борческата цивилизация (обуздаването) се нуждае от всички видове железа и мъчения, за да може да издържи ужаса на хищническата природа.


                  Тук, макар и под лошо влияние, понятията се смесват съвсем естествено: това, което хората на властта и волята могат да изискат от себе си, задава също и мярата на това, което те могат да си позволят. Подобни натури са пълната противоположност на порочните и необузданите: макар че при определени обстоятелства те правят неща, които надхвърлят въображението на ограничения греховен и неумерен човек.


                  Тук понятието "равноценност на хората пред Бога" страда извънредно много: забраняваме си -постъпки и настроения, които сами по себе си спадат към прерогативите на силните, - като че ли сами по себе си те са недостойни за човека. Необходимо е да се заклейми цялата тенденция [ която води до появата ] на силните хора, за да може защитните средства на най-слабите (дори и насочени срещу самите тях) да бъдат обявени за ценностна норма.


                  Смесването на понятията стига дотам, че дори и най-великите виртуози на живота (чиято красота е в рязък контраст с порочните и необузданите) са били заклеймявани с най-обидни имена. Дори и днес човек вярва, че трябва да подценява един Чезаре Борджиа; това е смехотворно. Църквата е проклела немските кайзери заради техните грехове: сякаш един монах или свещеник може да обсъжда въпроса какво трябва да изисква от себе си един Фридрих Велики. Дон Жуан бил пратен в ада: това е много наивно. Забелязали ли сте, че в рая няма нито един интересен човек?... Ако помислим малко по-последователно и задълбочено какво представлява "великият човек", то едва ли ще подложим на съмнение [ основанията, поради които ] църквата праща всички велики хора в ада - тя се бори срещу всяко "величие на човека".


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Правата, които един човек си присвоява, се съотнасят със задълженията, които той си възлага, и задачите, за които той се чувства израсъл. Най-често срещаните хора нямат право на съществуване, но те са едно нещастие за по-висшите.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Изграждането на господарите и господстващите съсловия е причинило най-големите безчинства в историята! Без римските цезари и римското общество християнството нямаше да стигне до господство.


                  Когато ограничените хора биват обзети от съмнение дали съществуват висши хора, тогава опасността става голяма! И човек стига до откритието, че дори и ограничените, потиснатите, бедните духом имат добродетели и че всички хора са равни пред Бога: по-голяма глупост не е имало на земята! Именно висшите хора измерват себе си в края на краищата с мащаба на робските добродетели - и откриват, че са "горди", откриват, че всички техни висши свойства са осъдителни.


                  По времето на Нерон и Каракала възниква парадоксът, че "низшият човек е много по-ценен от този, който стои отгоре"! Затова си проправя път образът на Бога, който е възможно най-далеч от образа на могъщите, - богът на кръста!


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Аз разбрах следното: ако възникването на великите и редки хора зависеше от съгласието на мнозинството (при условие, че те знаят какви свойства са характерни за величието и за сметка на какво се развива всяко величие), - то никога нямаше да има значителни хора!


                  Ходът на нещата не зависи от съгласието на мнозинството: на земята се е прокраднало нещо удивително.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Къде трябва да се търсят по-силните натури. - Изнамирането и изграждането на самостоятелните видове е много по-голямо и по-страшно: те имат насреща си инстинктите на стадото, традицията на ценностите; техните средства за защита, техните предпазни инстинкти не са силни, нито пък достатъчно сигурни, - това че те процъфтяват до голяма степен се дължи на благоприятния случай ( - най-често те преуспяват в средата на най-низшите и обществено безполезни елементи; когато потърсим там личността, ние я намираме с много голяма сигурност, отколкото в средните класи).


                  Съсловната и класова борба, която се води в името на "равноправието", - ако пострада с нещо, в такъв случай тази борба се насочва срещу самостоятелната личност. (В определен смисъл личността може да се запази и развие най-лесно в едно демократично общество: тогава, когато грубите защитни средства не са повече необходими и средните условия се характеризират с една определена привичка към реда, честността, справедливостта и доверието.)


                  Най-силните трябва да бъдат вързани най-здраво, поставени в окови и внимателно наблюдавани: това го иска инстинктът на стадото. За него остава режимът на самопреодоляване, на естетическо отстраняване или "задължението" за принудителен труд, благодарение на който човек повече не може да дойде на себе си.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Борбата срещу великите хора е оправдана от икономически съображения. Те са опасни като случайности, изключения, неблагоприятни обстоятелства, които са достатъчно силни, за да поставят под въпрос постепенно изграденото и обоснованото. Експлозивният материал трябва не само да се обезврежда, но и където е възможно, да се избягва самото обезвреждане. Това е основен инстинкт на всяко цивилизовано общество.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Аз изобщо не виждам как ще се оправи човек, който не е успял навреме да постъпи в добро училище. Подобен човек не познава себе си; той минава през живота, без да се е научил да ходи; заспалите мускули го предават на всяка крачка. Животът обаче е милостив към тези, които искат да завършат тази трудна школа: дългогодишната отпадналост вероятно, която изкарва наяве крайна сила на волята и самодостатъчност ; или едно внезапно появило се бедствено положение, отгоре на това бедствена за жените и децата, което подтиква към дейност, която придава нова енергия на заспалите влакна и жилавост на волята за живот. Най-желателното при всички обстоятелства си остава твърдата дисциплина в нужното време, т.е. в онази възраст, в която да изискаш много от себе си е въпрос на гордост. Защото това, което различава суровата школа като добра школа от другата, е, че се изисква много, че се изисква строго, че като правило се изисква доброто, отличното самò по себе си, че похвалата е нещо рядко, че липсва опрощаване на греховете, че укорът е остър, обоснован, без оглед на талант и произход. Ние имаме нужда от подобна школа във всяко едно отношение: това се отнася както за физически, така и за духовно развитите: би било фатално, ако тук прокарваме някаква разлика! Еднаквата дисциплина прави старателен както военния, така и учения: и погледнато по-отблизо, няма прилежен учен, в чиято кръв да липсват инстинктите на старателния воин. Да можеш да заповядваш и гордо да се подчиняваш; да си в строя, но във всеки момент да си в състояние да застанеш начело; да предпочиташ опасността пред уюта; да не мериш с един и същ аршин позволеното и непозволеното; да си по-голям враг на мискините, мошениците, паразитите, отколкото на злите. - Какво научаваме в една сурова школа? Да се подчиняваме и да заповядваме.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Малкото прилежно момче ще ви погледне иронично, когато му кажете: "Искаш ли да станеш добродетелен?" - но той си отваря широко очите, когато го запитате: "Искаш ли да станеш по-силен от твоите приятели?"


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Един поглед върху съвременните европейци ми дава големи надежди: тук се изгражда една дръзка господстваща раса, по протежението на една крайно интелигентна стадна маса. Наложително е движенията за образование на последната да не остават повече на заден план.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Същите условия, които тласкат напред развитието на стадното животно, подтикват също и развитието на водещото животно.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


 


Няма коментари:

Публикуване на коментар