Търсене в този блог

Translate

6.06.2015 г.

Човекът като средство и човекът като цел

В сайта на Иво Инджев под заглавието <<Руски професор за руския фашизъм: обяснение като за български “антифашисти”>> бяха поместени интересни мисли на руския професор Андрей Зубов. Стряскащите и привличащи вниманието сигнално жълти заглавия на публикациите в този блог не бива да плашат читателите. Бутафорията е само привидна.


Няколко думи за въпросния професор.

Андрей Зубов е доктор на историческите науки, съветски и руски историк, политолог (1). Той е един от първите руски интелектуалци, които открито се изказаха срещу анексирането на Крим. (2) Зубов сравнил действията на Русия с присъединяването на Австрия към Третия Райх през 1938-ма година (3). Заради откритата си критика - или, както в Русия я наричат: неуместна и оскърбителна историческа аналогия (3) - професорът е уволнен от Московския държавен институт за международни отношения.

Та ето една от мислите на Зубов, които Иво Инджев цитира в блога си:

И цялата борба, която сега виждаме между Украйна и Русия, е в действителност борба между тези два подхода към живота. Единият подход – когато в центъра е човекът, и вторият – когато в центъра е нещо друго, а човекът – начин за съществуване за някакво по-голямо понятие, абстрактен принцип: държава, нацията, раса”.

Това съждение автоматично препраща към лекция на Юрген Хабермас (4), в която се припомня една от многото максими на Кант: „Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел”.

Може би именно от тази гледна точка – човекът като цел и човекът като средство – се дефинира разликата между Изтока и Запада. Функцията и мястото на човека определят разликите в обществените системи и форми на управления. И тук става дума не за формално, а за същинско противопоставяне на две концепции. Човекът не бива да бъде средство за оцеляване на една или друга политическа система или форма на управление, той е тяхна цел; формите на управление съществуват заради него и поради него. Обратното: човекът да съществува в името на определена форма на политическо управление, да бъде средство за нейното осъществяване и поддържане е антихуманно.

Summa summarum разликата между „човекът като цел“ и „човекът като средство“ всъщност е разликата между индивидуализъм и колективизъм. Това твърдение е исторически доказано и аргументирано.




Източници:

(1) Виж тук: https://ru.wikipedia.org/wiki/Зубов,_Андрей_Борисович

(2) Виж тук: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/07/29/2352447_prof_andrei_zubov_otnoshenieto_kum_istoriiata_v_rusiia/

(3) Виж тук: http://www.bbc.co.uk/russian/rolling_news/2014/03/140304_rn_zubov_crimea_article.shtml

(4) Виж тук: http://cao.bg/юрген-хабермас-човешкото-достойнств/ или тук: http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_55.html




Вижте също:

Материали, свързани с Андрей Зубов:

По въпроса за индивидуализма и колективизма:

Няма коментари:

Публикуване на коментар