Откъс от стенограма на разговорите между Юнкер и Ципрас

На вашето внимание предлагам виц, отнасящ се до конкретни обстоятелства в ЕС. Вицът представлява диалог, осъществяващ се между Жан-Клод Юнкер, настоящ председател на Европейската комисия, и Алексис Ципрас, настоящ министър-председател на Гърция – страна с огромни външни дългове. Но стига обяснения, ето гo и въпросния виц:

Стенограма на разговорите Юнкер – Ципрас. Строго секретно!


Юнкер: Ципрас, кога ще върнете парите?


Ципрас: Какви пари?


Ю.: Нали искахте 300 млрд. евро заем?


Ц.: Да, искахме.


Ю.: Дадохме ли ви?


Ц.: Да, дадохте ни.


Ю.: Похарчихте ли ги?


Ц.: Да, похарчихме ги.


Ю.: Е, кога ще върнете парите?


Ц.: Какви пари?


Край на вица.






 

Има една българска поговорка, която добре би паснала като извод тук: „Добре, че е майтапът, за да си кажем истината.“



Вижте също: Гръцки разговорки

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още