Гръцки разговорки

---

Пък на гръцките банкомати пише τράπεζα. "Кьор софра" би било по-правилно.

---

Гърция поискала от целия свят хонорар за две хиляди години използване на демокрацията.

А Русия нищо не ни дължи - уточнил гръцкия министър-председател Alexis Tsipras.

---

Накарай марзеливия да работи и да си върне дълговете, та да те научи на ум, разум, история, философия, политика, право, финанси, демократизъм, европеизъм, аристотелизъм и онтологоия, а също на чест, доблест, слава, сиртаки и героизъм. (Ivo Berov)

---

Новата валута на малаките ше се казва Гръцка Драма, която се дели на сто Трагедии. (Spiro Perov)

---

ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН ИСТИНСКИ ГРЪК

(Написано от Asen Burgas)

Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май ще трябва пак да посетя личния си лекар за консултация.

Излязох на терасата и поне половин час си пих кафето и зяпах по другите тераси как моите сънародници разлистват вестници и отпиват с наслада от чашите си. Гърците много обичаме безметежността и релакса.

Но няма как, трябва да се ходи и на работа. Затова си наложих да тръгна. Качих се в колата и отворих прозорците й, за да мога своевременно да правя забележки на другите шофьори за грешките им, нали като велик народ сме обладани от будна гражданска съвест. По едно време шофьорът на една кола взе, че изненадващо ми отстъпи предимство. Взрях се в него, опитвайки се да си спомня дали не е някой мой близък роднина, но не се сетих. Сигурно се е припознал човекът. Все пак и тук стават грешки.

Вече минаваше 11 когато пристигнах пред офиса и отключих вратата, колегите все още ги нямаше. Направих си от служебното кафе (нали съм на работа) и влязох в Мрежата, за да си изплача мъката колко зле и напрегнато живеем тук.

Аз работя в Министерството на екологията и оглавявам отдела за опазване екологията на Луната. Важна и отговорна работа, уверявам ви. Никак не е лесна и елементарна. Затова е и добре платена, има дори и допълнителни бонуси. Мине се не мине година и току някой маняк с мания за величие прати там я сонда, я луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене тук по тъмно) и докато пием студена биричка на крак, с бинокъл гледаме към Луната. Ако случайно забележим нещо което нарушава лунната екология, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната държава – нарушител, а после на това основание Гърция да претендира за награда, изразена естествено в много пари – долари или евро.

Работата ни е тежка и изморителна поради това гледане към небето, но нали някой грък трябва да я върши. При това в отдела сме едва десет човека, а Луната е много голяма, доста по-голяма е дори от Гърция. Добре, че наблюдаваме само осветената й страна, все пак. Иначе, как ...

Към 12 колегите се обадиха, че е дошло време за обяд и ме чакали в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата. Дори и в почивката пак има натоварване.

Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрините на една банка - терорист. Реших да ги заобиколя, но те ме спряха и попитаха не ме ли е грижа за бъдещето на Велика Гърция. Естествено, грижа ме беше та затова, солидаризирайки се с тях, напънах сили и метнах едно паве по витрините. Граждански дълг, няма друг начин.

Докато стигна в таверната, колегите вече пиеха второто си узо. Присъединих се подобаващо към колектива, после хапнахме морски деликатеси и счупихме по традиция някоя и друга чиния на пода. Най-малкото за да осигурим работа на един славянин (от бедна България), нает да слугува в таверната. Постоянно им се чудим на българите как успяват да са чак толкова наивни, работливи, непретенциозни, неоценени, незаплатени и примирени, ама сигурно те си знаят защо. Така докато се усети човек, то работното време взело че свършило. Е, сега вече ще почиваме на спокойствие. Затова си тръгнах към къщи. По пътя се позабавих малко понеже трябваше да мина по обиколен маршрут. В центъра пак имаше митинг за протест срещу наглите искания на разни чуждестранни кредитори да сме им връщали дадените ни милиарди. Ама след като са ни дали тия пари на добра воля защо сега толкова припират да им ги връщаме. Това ни причинява стрес и стомашни киселини вечер. Нагляри до безобразие! Как си позволяват да поставят ултиматуми на такъв велик народ като нашия, а? Ето на, прибрах се у дома с цели 15 минути закъснение пак заради тях. Така ми пречат и на заслужената почивка дори. Затова с пълно основание ще гласувам с НЕ на референдума! Жена ми пък се оплака, че вече трети ден вечеряме у дома и това я лишавало от отдих и спокойствие вечер. Гъркините са такива – горди и свободолюбиви (нищо че са мърли и повлекани), знаят си правата и ги отстояват на всяка цена. Затова се наложи да я изведа да хапнем навън. Е, не ми е проблем да си го позволя, да не би да съм българин. Над терасата на ресторанта грееше пълна Луна и съпругата ми замечтано отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.

Човек ако почне и докато почива да говори за работа ...

---

[caption id="attachment_1223" align="alignnone" width="545"] karikatur für tribüne- skeptische blicke[/caption]



Вижте също: Откъс от стенограма на разговорите между Юнкер и Ципрас