За липсата на т.нар. „обществена подкрепа“
Признавам, че нещо напоследък не разбирам.
Чета редица анализи на политолози, подкрепящи реформаторството и реформаторите. И все по-често се натъквам на оправдателни разсъждения – какво да правят, като няма обществена подкрепа, няма гражданско общество, няма масов натиск по площадите, няма стохилядни, едномилионни вълнения и даже бунтове. Народът спи.
Значи при такъв заспал народ трябва да сме благодарни на реформаторите, че все пак туй-онуй правят, колкото и малко да е то, и че все пак това-онова постигат, та дори да то е „исторически компромис”.
А аз все пак нещо не разбирам.
Не е ли логиката малко по-различна – не дейността на дадени политици да е само функция от настроенията в обществото, а и настроенията в обществото да са също функция от дейността на дадените политици?
Ами ако обществото не иска да се вълнува и защото знае, че накрая все едно ще го извозят с някой епохален компромис (в наши дни и пред очите ни договорките и уйдурмите започват бавно и полека да се наричат компромиси)?
Ами ако обществото не вижда воля у политиците да преследват обещаните преди изборите високи цели и висши ценности?
Ами ако обществото не вижда смисъл да си хаби енергията, защото не вижда политици, на които да им пука за него?
Ами ако обществото не е запалено от политиците за каузи и мисии, заради които то да си каже, че трябва да се вдигне като един и пребори като хората?
Според мен не дейността на политиците е само и единствено функция на обществените нагласи, но и обществените нагласи са преди всичко функция на дейността на политиците.
Разбира се, ако политиците не са конюнктурни политикани, а качествени лидери, които могат не просто да подтичват след тръпките и трепетите на обществото, но и да водят обществото след себе си, да го събуждат и възбуждат за стойностни битки и визии.
Аз в никакъв случай не оправдавам обществото ни, то си има много вини и грехове. Тук исках да кажа, че категорично не приемам политиците да се оправдават с обществото.
Те или трябва да си намерят някъде по света друго общество, достойно за тях, или да се опитат да променят нашето общество, като го убедят, че има стратегии и програми, принципи и действия, заради които то си струва да направи опит да се промени.
Иначе ще имаме това, което имаме – обществото си заслужава политиците точно колкото и политиците си заслужават обществото.
Написах „имаме” и се сетих за онази фраза – имало е нямане, но такова нямане не е имало. Тя важи донякъде за обществото и в пълна мяра – за политиците му.
Коментари
Публикуване на коментар