България – малка схлупена къщурка с две акули най-отпред…

От Николай Слатински







Имам един кръг от приятели, които за разлика от мен, въртящ се около писането и четенето на книги и четенето и писането на лекции, са в реалния живот, в реалната икономика, блъскат здраво, за да хранят семействата си и чувстват с оголените си нерви какво на практика се случва в страната. Днес си поговорихме с тях на относително традиционната ни и сравнително периодична среща. Ето каква картина те нарисуваха пред очите ми и аз, на базата на свои си наблюдения и разсъждения, макар и много по-кабинетен и отвлечен човек, я споделям, макар че те описват донякъде опростено ситуацията в страната.

Но по-опростеното описване „хваща“ най-същественото, а подробностите от пейзажа не, че са по-маловажни, но все пак са си подробности и нищо повече…

Става дума за реалния и в огромна степен главен проблем на политическо-икономическата ситуация в страната.

А той е, че постепенно се сливат интересите на ББ и ДП и те се превръщат в дългосрочен определящ фактор за всичко, което се случва и ще се случва в България. И ние, българите, които засега оставаме тук, сме обречени и осъдени да бъдем слуги на двама господари.

Пътищата на ДП и ББ естествено се пресякоха и започват да се успоредяват. Те изграждат огромни империи и постепенно изяждат както българската политика, така и българската икономика.

Всъщност дори Европа чрез своите еврофондове (чрез присвояването им от двамата и от лични на тях подчинените или задължени фирми) подпомага непрекъснатия възход на тези две империи.

ДП тръгна по единия възможен път за изграждане на своята империя – чрез икономическата власт да си купува политическа власт. И колкото повече политическа власт той си купува чрез икономическите си ресурси, толкова по формулата пари-власт-пари прим той нараства икономико-финансовите си ресурси, а колкото повече икономическа власт има, по формулата власт-пари-власт прим той увеличава дела политическа власт, който притежава.

ББ тръгна по другия възможен път за изграждане на своята империя – чрез политическата власт да си купува икономическа власт. И колкото повече икономическа власт той си присвоява чрез политико-силовите си ресурси, толкова по формулата власт-пари-власт прим той нараства политическата си власт, а колкото повече политическа власт има, по формулата пари-власт-пари прим той увеличава дела икономическа власт, който притежава.

Без тях двамата вече нищо или почти нищо не е възможно да се случи в България. Те действат в синхрон – единият върви със силата на парите, другият със силата на силовите служби на държавата и каквото си набележат – вземат си го и си го преразпределят или подчиняват, като му казват чии десници трябва да целува, ако иска да вирее и печели.

ДП-империята и ББ-империята абсолютно синхронизират усилията си. Поне засега.

Както въздъхна един от приятелите ми – нормалният бизнес вече не може да диша, ако не кихне на тези две империи. Той е левскар и не може да преживее, че двете империи посегнаха на най-любимото му – на отбора, заради който се е родил със синя кръв!

Аз повече слушах. Обичам да слушам хора, от които може да се научи нещо. Най-приятното за мен е да общувам именно с такива хора. И не се притеснявам, че доста от приятелите ми са по-умни или поне по-оправни, по-успешни, по-смели или по-богати от мен.

Накрая, за да кажа и аз нещо, се включих в разговора. Пък и бях както винаги (не знам дали това е за хвалба) най-трезвен, което не значи задължително най-трезв, нито най-трезво мислещ.

По малко парадоксален начин се включих. Не, че нарисуваната от мен картина ме радва, но споделих, че в нея има нещо хубаво.

Дадох примера с акулите. Те действат заедно и кръвожадно, една да нахапе някъде нещо и да потече кръв, на мириса на кръвта се стичат всички и се редуват в ръфането. Но ако някоя от тях започне да преяжда твърде много за сметка на другите, да взема свръхголемия пай (в случая не лъвския, а акулския, навярно), да отнема от другите акули полагащото им се; ако започне все тя първа да се докопва до плячката, да си я присвоява за себе си, даже да разкъсва други акули, то неизбежно останалите акули се обединяват и я нападат без пощада. При акулите е прието по-силната акула да взема повече, но е забранено най-силната да взема всичко.

Така че която акула действа на принципа Колкото повече, толкова повече, тя рано или късно ще настрои останалите акули срещу себе си.

Лошото е, че в българското море на Прехода бизнес, пари, власт, мощ, все повече има само за акулите, останалите риби се предават. Или мъничка част от тях тихо-мълком се прехвърля през тих и забравен от Бога пролив или проток в други морета – по-малко „акулизирани“.

Защото кога една риба престава да се бори за оцеляване? Ами когато знае, че колкото и да се бори, все едно ще бъде изядена от някоя акула.

Думите ми обобщи един от моите приятели, който, както вече стана дума, обича да въздъхва като много му се събере (и като пийне малко повече, признавам). При това въздъхва толкова тежко, че направо къса душите ни:

„Ето в това се превръща България – в малка схлупена къщурка с две акули най-отпред…“.

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба