Какво се крие зад българската кристална захар

Хубаво е сегиз-тогиз да се сещаме и за проблемите, които са налични в нашата малка държавица, носеща името България. Да бъдем, така да се каже, социално ангажирани с последствията от социализма в страната ни. Да ги компрометираме, да ги изваждаме наяве, да им даваме гласност, надявайки се БГ да стане едно по-хубаво място за живеене: ако не за нас, то поне за нашите деца...

Това са все частни случаи, на които все някога някой трябва да им обърне внимание. Защото от толкова много частни случай, те могат да се превърнат в нещо типично и често срещано, на никого не правещо впечатление.

Ето за какво искам да ви „светна” сега.

Захар „Сладея” е популярна марка кристална захар, произвеждана от „Захарни Заводи” АД, гр. Горна Оряховица”. От опаковката се вижда, че продуктът отговаря на БДС, а предприятието произвежда захар вече повече от сто години.

От другата страна на опаковката е представена кратка история на предприятието, получените отличия за продукта, както и стандартите, на които този продукт отговаря. Ако проверим в сайта на завода, ще срещнем още много оптимистична информация, уверяваща ни в какво ли не.

Така, до тук всичко е наред, to est, като в Европа.

Но наскоро случаят ме срещна няколко пъти с един и същи човек, току-що напуснал предприятието. Малко или много, разбрах от него за вида на трудовата дейност, извършваща се в това предприятие. Човекът работил по 16 часа на ден, пет дни в седмицата, за 500 лева.

Това не се вижда на опаковката, нали?

Колко ли наши сънародници са в неговото положение. И зад колко още лъскави опаковки се крие труд, наподобяващ робство?



Надявам се написаното да не ви звучи като клюка или клевета. Аз описвам това, което съм чул.