Правата ни през 2016 в България

Препубликувам текст на Светла Енчева, публикуван в Marginalia.


Как изглежда българската 2016 от гледната точка на правата ни? Ще има ли права, които да ни бъдат гарантирани и такива, които да ни се отнемат? Какви ще са правата ни, когато търсим справедливост, когато сме болни, когато сме обект на омраза или просто когато искаме да се забавляваме? Как ще стои въпросът с правата на различни групи от населението – например деца, хора с увреждания, мигранти, хора, които живеят на съвместни начала без брак и такива, които са в еднополови връзки?



През 2016 отново няма да е гарантирано правото ни на справедлив процес, ако сме страна по съдебно дело. Съдебната система ще продължава да е зависима от корупционен и политически натиск. Прокуратурата отново ще има свръхправомощия, концентрирани в една личност – главния прокурор. В досъдебното производство няма да имаме основание да вярваме, че полицията ще си върши работата по-съвестно от преди. Нищо не ни кара да смятаме и че ще сме в по-голяма степен защитени от полицейски произвол. Както и от следене и подслушване.

Ако станем жертва на физическо насилие, полицията няма да се загрижи за нас, освен ако не става дума за средна или тежка телесна повреда. Така е в Наказателния кодекс. Според него тежка телесна повреда е например да ослепеем, да оглушеем, да останем без бъбрек, да ни обезобразят, трайно да си загубим ума – такива неща. Средна телесна повреда пък е само временно да ослепеем, да оглушеем или да си загубим ума, а също и да ни счупят главата, да ни избият зъби по начин, който да затруднява дъвченето, да ни обезобразят (ама не целите, а например само лицето), да ни причинят временна опасност за живота или трайно разстройство на здравето, от което обаче няма да умрем.

Просто да ни пребият, без да ни причинят такива последствия (примерно „само“ да ни ритат в главата до комоцио и да се опитат да ни извадят окото), е „лека телесна повреда“ и ако решим да си търсим правата, проблемът си е наш. Включително ако физически не можем да отидем в полицията, защото сме в болница след побоя. А кой преценява дали телесната повреда, която ни е нанесена, а средна или тежка? Пак полицията, на око.

Ако живеем с някого на съвместни начала, и през тази година не се предвижда партньорството ни да бъде признато от закона. Нямаме никакви права, ако партньорът ни например се разболее или почине; от гледна точка на закона сме никой, независимо колко отдадени сме били във връзката.

В същото време обаче, законът ни признава за семейство, независимо дали имаме сключен брак, ако получаваме социални помощи за деца. През 2016 г. социални работници ще ходят по домовете, за да проверяват дали родителите, които са декларирали, че отглеждат децата си сами, не лъжат. Значи – когато ни се отнемат права, сме семейство, а ако искаме да ни се гарантират права – не сме.

Ако се разболеем, нямаме причина да се надяваме, че ще бъде гарантирано човешкото ни право да не бъдем подлагани на унизително отношение. Отново ще сме в положението да казваме на близките си хора (или те на нас да казват) – да, знам, че е унизително, но имаш нужда от лечение; ако не отидеш на лекар (на изследване, в Здравната каса и т.н.), няма как да ти се помогне.

През 2016 като пациенти ще имаме поне още една причина за унижение, която обаче има много измерения. Става въпрос за предвидената система за биометрична идентификация в болниците и аптеките. Казано по-просто – за да можем да ползваме услугите на здравната система, ще трябва да ѝ предоставим пръстовите си отпечатъци. Иначе няма да можем да постъпим в болница или да си вземем лекарствата от аптека. Можем само да се надяваме, че базите данни с всичките ни заболявания, барабар с пръстовите ни отпечатъци, няма да изтече в недоброжелателни ръце.

Ако сме толкова болни, че не можем лично да отидем до аптеката и да си турим отпечатъка, става още по-интересно. Предвидената система ще съдържа и идентификация на роднините ни до трето коляно и някой от тях ще може да вземе лекарствата вместо нас. Чудесно – значи базата данни ще съдържа информация не само за отпечатъците ни и заболяванията ни, а и за роднините ни. Ето причина да се надяваме още повече, че данните ни няма да изтекат в лоши ръце.

Какво става обаче, ако нямаме роднини, или поне – не такива, които биха се погрижили за нас? Или такива, на които да можем да кажем от какво сме болни? Защо през 21 век не можем да бъдем пълноправни индивиди, които да упълномощят когото преценят, а трябва да се превръщаме във функция на наличието или липсата на роднини и на отношенията си с тях, не е много ясно.

Ако сме деца, ще можем да се надяваме, че ще има адекватно за нас правосъдие, въпреки че засега не знаем как ще изглежда то. И въпреки че след оставката на правосъдния министър Христо Иванов е възможно процесът на създаване на детско правосъдие да се забави. Можем да се надяваме и че ще започнат да възникват по-човешки алтернативи на сегашните варианти на детски затвори и домове за деца с „противообществени прояви“, макар и за тях да нямаме много яснота.

И ако по отношение на детското правосъдие имаме основания за оптимизъм, не така стои въпросът сдостъпа до образование. Новият Закон за училищното образование не дава гаранции, че всички деца ще могат да се възползват от правото си на достъп до образование, да не говорим за достъп до качествено образование. Дали едно дете ще ходи на училище и в какво училище ще ходи, на практика продължава да се смята за отговорност най-вече на родителите.

Следователно, колкото по-образовани са родителите и с колкото повече средства разполагат за частни уроци, толкова по-добри шансове ще имаме да попаднем в добро училище. И обратното – ако произхождаме от среда на бедност и необразованост, най-вероятните шансове за вас са да отпаднем от училище (ако изобщо тръгнем) или да получим образование, което е такова само на хартия, а на практика дори не ни е научило сносно да четем и пишем. Ако това положение ни изглежда в реда на нещата, добре е да имаме предвид, че в много страни една от целите на образователната система е да компенсира неравенствата и да дава шанс и на децата, на които не всичко им е дадено по рождение.

Как са уредени правата ни, ако притежаваме някой от т.нар. защитени признаци, тоест принадлежим към група, която често е обект на дискриминация?

Ако станем жертва на престъпление от омраза и то изобщо има късмета да стигне до съда, по всяка вероятност ще бъде подведено под рубриката „хулиганство“, дори мотивът да е очевиден. Независимо дали защитеният признак, на основата на който е извършен актът на омраза срещу нас, е описан в Наказателния кодекс, или не.

Ако имаме умствено или психическо увреждане, 2016 може да се окаже щастлива година за нас – вероятно ще се приеме новият Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, по силата на който вече никой няма да може да ни поставя под запрещение. Вече няма да има такава опасност съдбата ни да попадне в ръцете на хора, които злоупотребяват с нас. Ще имаме право да вземаме решения за собствения си живот, както и право на защита.

Ако сме с физическо увреждане, на теория имаме право на достъпна среда, но на практика реализирането на това право често пъти е невъзможно. Публичните пространства са пригодени за хора като нас само частично, което важи и за редица обществени сгради, да не говорим за жилищните. На теория поне новостроящите се сгради трябва да са пригодени за хора като нас, на практика не е така.

Ако сме със „специална образователна потребност“, ще има опит да бъдем интегрирани в масовите училища, където пък ще ни наричат „СОП-че“, дори да ни е унизително. Дали „нормалното училище“ ще ни даде шанс да се развием или напротив – ще ви смачка, зависи от много неща.

Ако търсим убежище, и през 2016 ще е много вероятно българската държава да ни третира като „нелегален мигрант“, защото сме „преминали незаконно границата“, да ни затваря в центрове за задържане и изобщо – да се държи с нас така, че да искаме да напуснем страната по най-бързия начин. Новото е, че ще можем да бъдем задържани дори в центровете за бежанци.

В случай, че сме някой от 1352-мата бежанци, определени за презаселване в България и все пак бъдем заселени тук, ще се учудим как ще ни възприемат като огромно бреме за икономиката и терористична заплаха. А институциите ще се тюхкат, че не знаят какво да правят с нас и как така сега ще трябва да ни интегрират.

Ако сме чужденци без документи, нямаме на практика никакви права. Нямаме право на работа, на здравеопазване, на образование, на личен и семеен живот, дори да имаме телефон на свое име. Няма и голяма надежда положението ни да се промени през тази година.

Ако сме в еднополова връзка, няма особени надежди, че през 2016 връзката ни ще получи каквато и да е форма на правно признаване. Няма да имаме никакви права, ако партньорът ни е болен, нито по отношение на децата, които отглеждаме заедно, ако не сме биологичните им родители или законови осиновители (а само един от нас има право да е осиновител). За сметка на това, през втората половина на месец юли ще се наслушаме, нагледаме и начетем на мнения как такива като нас нямат право да съществуват . Защото така медиите си представят обективност – като признават омразата за легитимна гледна точка.

Ако живеем в ромско гето, има немалка вероятност да се опитат да съборят единственото ни жилище, а може и да успеят, независимо от това какво казва по въпроса Европейският съд по правата на човека. Дори да сме образовани роми, трудно ще си намерим място не само на пазара на труда, а и в плувен басейн.

Ако сме етнически турци, ще чуваме, че сме клали българите пет века и че сме ислямски терористи.

Този преглед на правата ни през 2016 г. няма претенции за изчерпателност. Изброяването може да продължи на практика до безкрайност. Той включва не само законодателството, а и разпространените в обществото практики. Защото например в Наказателния кодекс са описани някои престъпления от омраза, но на практика дела за такива престъпления няма. По закон образованието е задължително до 16-годишна възраст, на практика нещата са оставени в ръцете на родителите. По закон тютюнопушенето е забранено на обществени места, но ако попаднете в заведение, което се пуши, сте абсолютно безсилни и ако имате хроничен бронхит, проблемът си е ваш. И тъй нататък.

Ала най-важното е, че и през 2016 година ще имаме право на мнение и свободата да го изразяваме, въпреки рисковете, които тази свобода носи. Ще имаме и право да протестираме, макар да нямаме гаранции, че полицията няма да действа „твърдо“ срещу нас. Защото това е най-добрият начин да постигнем гарантирането на онези права, от които сме лишени или от които някой друг е лишен. Правата, за които сме се преборили, ще ценим и пазим повече от онези, които са ни дадени наготово.

То е както с демокрацията.

Коментари

  1. Ако сте инвестирали четири или пет години от живота си да следвате специалността право(където семестриалните такси не са никак малки),положили сте доста труд да усвоите учебния материал,след това сте изкарали задължителния стаж за правоспособност и най-накрая мислите да се явите на конкурс за младши-прокурор или съдия,защото това ви е мечтата...забравете.Няма да стане.Нямате ли т.нар.„връзки“,а желанието и самочувствието ви е подплатено само отлична диплома,блестящи препоръки от стажа ви и перфектно познаване на материята-няма да стане.Нямате никакви шансове.Ама никакви.Така че спестете си унижението и ядовете,не си губете времето да учите за тези конкурси,а търсете връзки.Това ви е шанса.Звучи цинично и грубо,но това е реалността.И това важи с пълна сила за всички конкурси в държавната администрация.И бедата не толкова в това,че кадруването в съдебната система и държавната администрация е факт,а в това че е повсеместно и няма никакви шансове в бъдеще положението да се подобри.Не знам дали на някой му прави впечатление,но преди избори в почти никоя предизборна програма на партиите няма заложено намерение за прозрачни конкурси в държавната администрация.Цинизмът и наглостта се състои в това,че в нормативната уредба е заложено,че резултатите от тези конкурси НЕ подлежат да обжалване по съдебен път.Дори за по-сигурно тази крещяща липса на справедливост е заложена в два закона и една наредба.За справка-Закон за администрацията,Закон за държавния служител,Наредба за провеждане на конкурсите за държавни служители.Подсигурили са се хората.М/у другото,много странно защото толкова много кадърни и интелигентни млади хора търсят реализация в чужбина..?

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба