В страната, наречена България...

Юли е 13-годишно момче от дом за сираци. Задминах го на един централен булевард във Велико Търново, когато ме попита "Къде е болницата?". Упътих го. Каза, че брат му е там с температура 38,5. Каза също, че е гладен. По моя инициатива влязохме в първото ресторантче, поръчах му супа с три филийки хляб. Запознахме се. Показа ми бележника си, миналата година завършил с добър (4). По английски език не му върви. Оставих 2,10 лв за супата и трите филийки хляб и му казах, че след време пак ще се срещнем и че ми дължи една пилешка супа. Юли се усмихна, стана сериозен и пак се усмихна. Здрависахме се за чао и излязох.
Може би много от вас сега ще си кажат: "Окей - направил с добрина, но защо я афишираш?".
Веднага ще ви отговоря!

Защото българските медии непрекъснато тиражират какви ли не небивалици, но почти никога не поставят на дневен ред реалните проблеми на обществото ни. Проблеми, които не са един или два! Блоговете са мястото за свободното изразяване на мнения и позиции на гражданското общество, представлявано от гражданите, а не от организации и тем подобни.

Това, което пиша аз, го пиша така, както го мисля. Моето мнение представя моята гледна точка. Аз съм съвестен гражданин, плащам данъците си в тази държава и смятам, че имам право на мнение.

В страната, наречена България, има хиляди български граждани, които могат да бъдат категоризирани като маргинали. Една голяма част от децата, излизащи от т.нар. Домове, се маргинализират. Проблемът е там, че правителствата не само, че не правят нищо, за да интегрират тези хора в обществото, но и способстват чрез бездействието си броят на тези хора да се увеличава!

(...)

България продължава да е най-бедната страна в Евросъюза, а наред с това – и най-корумпираната. Страната ни е бедна не заради ниската производителност на труда, макар това да е решаващ фактор, а заради корупцията, вихреща се десетилетия наред по всички нива на властта: от най-обикновения чиновник до депутати и
министри. Тези хора мислят за собственото си благополучие, за собствената си къща, за собствения си джоб и пет пари не дават за отечеството.

А след тях идват цели поколения българи, на които обществото ни няма какво да остави.

(...)

И ето: отваряш която и да е медия – вестник, телевизионен канал, интернет статия, пускаш си новините по радиото и какво разбираш от там? Там се говори за предпочитаният термин, с който да се означи в българската историография времето на 15-ти, 16-ти, 17-ти, 18-ти и част от 19-ти век. Не се шегувам! Изобщо не се шегувам – това наистина е темата на масовите медии в България: дали да бъде наречен този период турско „робство”, „присъствие” или „съжителство”. 

На кой по дяволите му пука как ще се нарича? Между 33 и 25% от българското население е в трудоспособно състояние, което означава, че между 67% и 75% е в нетрудоспособно състояние; в страната ни има над 2 милиона пенсионери; България е изправена пред демографска катастрофа. Държавата е празна, тя е куха: в нея няма никой. Населението ѝ е колкото в Инстанбул през 1990 г. Брутният ѝ вътрешен продукт е колкото на ...


Всъщност няма смисъл да се продължава. Мисля, че всички разбрахте какво имам предвид. 

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба