Президентът като обединител

Радостен съм да видя множество от хора, на които новогодишната реч на Президента на Република България не само им е харесала, но и могат да се подпишат под всяко изречение от тази реч.

Но не само речта му от тази година е сплотяваща. Такива са всички речи на г-н Плевнелиев, откакто е Президент, такива са и медийните му изявления, и участията му в международните конференции и т.н.


С речите си, Президентът допринася за едно общностно чувство. Спомага, така да се каже, да се чувстваме сплотени, като част от цяло. Обединява ни.

В речите си, Плевнелиев демонстрира чувство за национална историческа приемственост. Та нека само видим последните му няколко изявления, публикувани в сайта на президентството:

По повод отбелязването на 135 години от основаването на Върховния касационен съд:
"Прокламираната независимост на съдебната власт в Конституцията не означава, че в България сме достигнали високите стандарти на върховенство на правото на развитите демократични общества. Равносметката днес трябва да се базира на това дали сме намерили най-доброто решение, което да гарантира разделението на властите, както и независимостта на съдебната система и власт. Повече от две десетилетия се пишат стратегии и отчети, а междувременно сме достигнали безпрецедентно ниско доверие на гражданите в системата на правораздаване. Няколко поредни правителства идват със заявката за реформа, резултатите обаче все още не са задоволителни. Отговорните институции трябва да работим заедно за създаването на всички необходими предпоставки, за да имаме истински независима, ефективна и безпристрастна съдебна система, такава система, която да върне на гражданите усещането за справедливост."
На 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата:
"Новият модел на икономически растеж не трябва да се превръща в  привилегия за развитите страни. От него трябва да могат да се възползват и по-бедните региони в света, на които да донесе светлина, здраве и образование за всички. Развитите държави трябва да подпомагат развиващите се с трансфер на ниско-въглеродни технологии, инвестиции и търговия.
Моята страна, България, е благословена с голямо разнообразие от „чисти“ енергийни ресурси. Ще ги използваме по най-добрия начин. Като работим заедно със съседите ни от Югоизточна Европа, можем значително да допринесем за изпълнението на целите на европейската енергийна и климатична сигурност и за споделената ни мисия, свързана с глобалния климат." 
На конференцията в Париж по повод 70-годишнината на ЮНЕСКО:
"Терористичните атаки в Париж и тези, които бяха извършени по-рано през годината в различни части на света показаха, че агресивният екстремизъм и радикализация минават отвъд националните граници. Никой не е защитен и в безопасност. Крайно време е да се борим с първопричините за тероризма, а не само с последствията. Никой не се ражда терорист. Терористите се създават. Социалното изключване, неравенството и липсата на достъп до основни човешки права са причините, които подхранват омразата и разделението. Днес, много млади хора  нямат работа, нямат перспектива  и цели в живота. Радикализмът е само на крачка разстояние. Трябва да подобрим и да разширим обхвата на съществуващите политики за социална интеграция. Маргинализацията няма етническата принадлежност, религия или цвят на кожата. Трябва да предприемем политики и мерки, които ще предотвратят радикализацията на маргинализираните групи и ще осигурят по-добрата интеграция в местните общества чрез образование, диалог и активно гражданство.
Чрез маргинализацията екстремистките и радикални групи като Даеш успяват да проникнат в нашите общества, удряйки там, където боли най-много – по нашите ценности и начина ни на живот. Маргинализацията е и един от основните виновници за продължаващите конфликти в различни части на света и за появата на радикалните идеологии." 
На Берлинския глобален форум:
"Позволете ми да дам един пример. Преди 70 години, в края на Втората Световна Война, Европа беше в руини. Решимостта никога да не се допусне повторение на такава разруха роди обединена Европа. Враговете станаха партньори и приятели, работещи заедно за общото бъдеще, споделящи едни и същи ценности. Интеграцията и сътрудничеството се доказаха като двигатели на мира и просперитета, като противоотрова на дестабилизацията.
Подчинената само на интереси политика на велики сили и периферия между тях, която отново се надига, поражда конфликти. Да си затваряме очите пред тази заплаха не е устойчиво политическо решение. Това ни напомня с горчивина, че това, което международната общност е постигнала през последните десетилетия не трябва да се приема за даденост; че принципите, върху които изграждаме света все още не са утвърдени и всеобщо валидни, че от нас зависи да ги уважаваме, спазваме и защитаваме."
На Общия дебат на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН:
"Живеем в бурни времена. Броят на кризите по света е рекордно висок. Заради взаимодействието помежду им положението е още по-непредсказуемо. Провалени държави, замразени конфликти, войни и тероризъм създават несигурност около Европа. Гражданите усещат тази нестабилност. Те очакват от политиците да действат смело, да решават, а не да задълбочават кризите. Нестихващите конфликти в Сирия, Близкия Изток и Северна Африка застрашават живота на милиони хора. Разрастващият се екстремизъм, който не признава граници, е сериозно предизвикателство за международната общност. Влошаващата се хуманитарна ситуация в няколко конфликтни зони принуждава милиони хора да напуснат домовете си, да опаковат живота си в куфар и да поемат по опасния и в някои случаи смъртоносен път към спасението. Стотици хиляди души стоят на прага на Европа, протегнали ръка за помощ, борещи се за правото си на живот. В резултат на това националистическите партии, които се захранват от страховете на хората, се възползват от ситуацията. Езикът на омразата, расизмът, ксенофобията, популизмът и агресивният национализъм отново се засилват.
Всички тези предизвикателства надхвърлят националните граници и ни призовават към решителни действия в световен мащаб. Робер Шуман, бащата на Европейския съюз, най-великият мирен проект в света, някога бе написал:
„Световният мир не може да бъде съхранен без полагането на адекватни усилия, пропорционални на опасностите, които го заплашват.“ "

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба