Юнско откровение

Рядко, изключително рядко перото ми се спира върху теми, различни от обществено значимите. И все пак - спира се.

Сякаш се чувствам длъжен да споделя онова, което наистина мисля, чувствам, възприемам и т.н.

Една такава тема е темата за индивидуалистичните наклонности. Тема, свързана с любовта, с приятелските чувства, със свързаността между двама души - под какъвто и формат да съществува тя. И именно тук започваме да говорим за хора, за човеци.

А стане ли дума за човек - трябва да се изписва с главни букви, така: ЧОВЕК. Защото цялата тази работа е свързана с него: с ЧОВЕКА. Той, именно той е и ще бъде в центъра на всеки дискурс и всяка наука.


ЧОВЕКЪТ Е ВСИЧКО! 
Това го запомнете добре.
Защото това е цялото познание.
Именно заради ЧОВЕКА съществува тази цивилизация и без него тя би се обезсмислила!


И нека все пак да навлезем в определена конкретика!

Имам си една моя любима певица... И любима песен...
Само чуйте следното:

"Бутилката е празна,
поръчвам и готово;
сърцето ми е празно -
къде продават ново?"

https://www.youtube.com/watch?v=Z3dkOsz0KLA

Не казвам, че текстът е невероятен, но определено е нещо, което не се среща всеки ден. Нека всеки да си направи изводите за себе си. Аз бях 18-годишен, когато се сблъсках с тази песен и си обещах, че ще се вслушвам в този текст до края на живота си.


Но... Оставете теза песен настрана. Чуйте това:

https://www.youtube.com/watch?v=MoIDpFeopXs

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба