Времето, в което работим

Някои работодатели си мислят, че като ангажират служителите си с работно време от 8 часа, то тези служители наистина ще работят по 8 часа. Масова практика е и да се отнема почивката, разделяща работното време на няколко части (в масовия случай на две части).
Всъщност тези работодатели изхождат от мисълта, че колкото по-голямо е работното време на един служител, толкова по-пълноценно той си върши работата и им е полезен.

Това обаче не е така. Поне не и в масовия случай. При по-разтегленото работно време – например 8 или 12-часов работен ден – служителят отива на работа, пие кафе, пуши цигара, разговаря с колегите, дори се храни и т.н. и всичко това не само в началото на работния ден, но и в неговата продължителност до края му. И ако се изчисли каква част от работния ден служителят отделя на работния процес и каква на други занимания, то би се получило едно съотношение, вариращо от 5:1 до 1:1. Това е по мои наблюдения. При най-големия български работодател – държавната администрация и държавните институции – съотношението „време на реална работна дейност“ - „време, отделено на други дейности“ може да бъде още по-стряскащо – например 1:2, 1:3 и т.н. Сещам се за мой роднина, който преди десетина години работеше в една от многото държавни институции. Естеството на работата му, пък и организацията на работния процес налагаха той да отива на работа единствено при нужда (от два пъти месечно до три пъти седмично), като това не влияеше на заплатата му, която беше постоянна величина.

През десетилетията назад се наблюдава постепенно облекчаване на работното време на трудещите се. Днес максимумът от 48 работни часа на седмица е регламентиран със закон в Европейския съюз и може да бъде надминат само при специални условия. Напоследък усилено се говори за по-малкото работно време, като често дори се спестява споменаването на по-голямата производителност на труда (смята се, че тя се подразбира и е естествено произтичаща от него).

Това, което със сигурност знам, е че наистина по-малко работно време означава по-голяма продуктивност на работното място. Това важи дори и за най-мудните и мързеливи хора, тъй като става дума за психологични процеси. По-малко работно време означава повече свободно време – това само по себе си мотивира хората и създава у тях стремеж за ефективност както на работното място, така и извън него.

Внимателно избирайте работодателя си, както и професията, която ще упражнявате. И имайте предвид, че даден работодател може да ви отврати от която и да е професия, независимо колко силно я желаете или харесвате.

Трудовият пазар е едно необятно поле от възможности, дори и в малка европейска страна, каквато е България.

За моето кратко присъствие на трудовия пазар, мога да кажа, че видях какви ли не интерпретации (от страна на работодателите) на понятието „работен ден“. Преди няколко години успях да си намеря допълнителна работа за два часа на ден. Направих го с цел да си докарам допълнителни доходи отнякъде. Изискваше се висока производителност, която успявах да постигна. От друга страна, малко след това започнах работа в предприятие, в което графикът ми се наричаше „два на два“ - т.е. два дни са работни, следващите два са почивни. Като всеки от работните дни беше с еднаква производителност на труда, но с различна продължителност на работното време (която зависеше от производствения процес и съпътстващите го „аварии“). Диапазонът беше от 5 до 18-19 часа. В същото предприятие се запознах с дългогодишен служител, който ми сподели работния си график отпреди години – „три на три“, като трите работни дни са с 24-часово работно време (общо 72 часа!). Но тук има една подробност – служителят просто присъства в предприятието и отговаря за възникнали аварии и неизправности, в същото време за него има специално пригодена стая, в която той се храни, спи, гледа телевизор и т.н. И все пак този човек е на работа – той не е сред близките си, а се намира в производствено предприятие! Тълкувания и интерпретации на това нещо се намират много, но те са безсилни пред реалността. Този човек р а б о т и .

Вероятно предусещате, че става дума за едно размиване на границата между работно и неработно време. То се налага от естеството на някои професии и от стремежа на някои работодатели да си спестят излишни разходи. Имам основания да твърдя също, че размиването на границата между работното и неработното време е процес, който е целенасочено търсен и създаван по-често от работодателите, отколкото от служителите. Не съм сигурен дали не започвам да навлизам в теорията на трудовите взаимоотношения, но със сигурност говоря за практиката им.

Един от мотивите ми да напиша тази статия, е притеснението от това, че мнозинството от хора са хора, които просто ходят на работа. Ако изключим семействата и приятелствата, които те създават, то няма какво друго да се добави в графата на основателните им занимания. Тези хора съществуват толкова, колкото да покрият екзистенциалния минимум – колкото и крайно да изглежда това заключение. Но нека се върна на основната тема.

Известно е правилото на десетте хилядни часа (от книгата на Гладуел): „за да станеш наистина добър в нещо, нужно е да му отделиш 10 000 часа.“ Ако искате да задобреете в нещо, отделете му 10 хил. часа. Ако работата, професията, която упражнявате ви допада – имайте търпение, защото след 10 хил. часа ще сте най-добрия в това, което правите – това са 5 години на пълен работен ден. Ако виждате сфера, в която желаете да се развивате – направете така, че да отделяте възможно най-много време от свободното си такова за нея (и, естествено, намерете си работа, която ако не е свързана с тази сфера, то поне да отнема възможно най-малко време от съществуването ви на този свят).

Не забравяйте това:

Роб е всеки, който не разполага с две трети от времето за себе си. - Фр. Ницше

Дали ще възприемете работата като робство или приятно занимание, зависи единствено от настройките ви за възприемане на света. По-лесно се живее, ако разсъждавате оптимистично. В противен случай, колкото и черногледи да сте, помнете че времето ни като живи същества на този свят е ограничено и си заслужава да го изживеем пълноценно.

Задайте си сами въпроса: „Защо работите?“. Той има два възможни отговора:
- за да изкарвате пари
- защото ви харесва това, което правите

Ако работите заради парите – не забравяйте да пресметнете т.нар. „часова ставка“. Тя представлява парите, които получавате за час работно време. Например, ако Служител Хикс работи 180 часа в месеца и месечната му заплата е 850 лева, то часовата му ставка е 850/180=4,72 лв (=2,42 евро).
Ако работите защото ви харесва това, с което се занимавате и изпитвате някаква страст към него, то изобщо не обръщайте внимание на броя на работните часове, те не са важни.



И все пак бих ви посъветвал и в двата случая да работите здраво и упорито. Но и да намирате време за своите близки и приятели, и, разбира се, за себе си и онова, което ви радва.



Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба