Записки на Последния (V)
За премълчаното Преди минути върнах последните пари, които дължах на някого. Това се случи докато се прибирах от вечерната си самотна разходка. Видях приятел на човека, от когото преди около седмица-две бях заел пари. Дадох му парите, като му заръчах да му ги предаде. Почувстах някакъв вид облекчение. Забързах към вкъщи, защото преди да срещна въпросния човек, в главата ми се нароиха няколко идеи, които, при по-бавно темпо на ходене, може би щях да забравя. Ето ме, вкъщи съм. Сядам да пиша своите "Записки". Въпреки, че в четвъртък имам изпит, аз сядам да пиша, а не да чета. Защото пиша книгата на живота си. Далеч съм от мисълта да водя Дневник на живота си в публичното пространство. Затова не си мисли, уважаеми, че няма неща, които да премълчавам. Напротив - премълчавам някои неща. Но повечето неща ги казвам, коментирам и разсъждавам върху тях. За обществото Има неща, които не ми позволяват да се отдам изцяло на ежедневните си ангажименти. Тези "неща" са остатъци от...
Коментари
Публикуване на коментар