ПУБЛИКАЦИИ, ВЪРХУ КОИТО РАБОТЯ - Април, 2012


       Здравейте читатели! Вчера с огромно учудване видях, че мое политическо впечатление се обсъжда в една фейсбук група. Когато написах, че аз съм авторът, хората не ми повярваха... Не повярваха, че съм студент, че съм на 22 години и т.н. Просто не вярвах, че мое писание ще събуди такъв интерес. Както и да е... Важното е, че останах с много приятно впечатление. :)
       За да не стои в незнайно чакане, предлагам на ''аудиторийката" ми четири заглавия, върху които ще работя. Надявам се заглавията да бъдат ориентир на читателите ми в тяхното очакване... Обещавам, че до края на месец Април ще съм публикувал съответните текстове:

1.СЪЗЕРЦАВАНЕТО И ВЗИРАНЕТО КАТО ТЕХНИКА НА РАЗБИРАНЕ 
(статия за съсредоточеността като народопсихологична черта)

2.ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ
(с тази статия ще поставя началото на един дял, който мисля доста сериозно да застъпя в блога си - Възрожденската литература)

3.ВЕСТНИКАРСКИ ИСТОРИЙКИ 
(впечатление от вестникарските бутки)

4.НЕЩАТА ОКОЛО КОСТОВ
(политически анализ за съдбата на ДСБ и Дясното в българската политика)

5.ЗА ПОЛИТИКАТА И ИСТОРИЯТА.РАЗГОВОР С ЕДИН МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ
(наистина разговор - не интервю, не спор, а просто един нищожен разговор...)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още

За "Децата на прехода"

      От сега да ви кажа - няма да ви говоря много за т.нар. "деца на прехода". Ще обърна повече внимание на това как е представено това поколение в медиите.       Така - на първо място - какво значи "деца на прехода"? С този израз - "Децата на прехода", или "поколението на прехода" - се има предвид онова поколение, онези лица, онези хора, които са започнали да посещават училище след 1989 година. Смята се, че тогава започва политическият преходът в България и съответно поколението, което е възпитавано с ценностите на този преход се нарича "поколение на прехода" или "деца на прехода". Смята се също, че още в началото на прехода (от комунизъм към демокрация) в образователната система в България нещо започва да не работи както трябва и по този начин образованието става неефективна система. Огромна част от т.нар. "деца на прехода" смятат, че образованието е безперспективно занимание и не посещават учебните заведения. Тов
Прочетете още