ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

С тази публикация ще поставя началото на една тема, която доста сериозно ще застъпя в блога си. Това е темата за Възрожденската литература и нейните представители. 
А сега - да започваме с Добри Чинтулов.           
 
Няколко думи за Добри Чинтулов   
 
         Добри Петров Чинтулов е български поет,композитор и педагог. Роден е в Сливен през 1822 година (други източници посочват 1823г.). До 16-годишна възраст живее в Сливен, а след това (през 1838г.) заминава за Велико Търново, където учи около шест месеца, като в същото време и работи. Сетне заминава за Букурещ, където учи при братя Христиди, а през 1839 г. пристига в Одеса, където учи в тамошното околийско училище. Тук - в Одеса - Добри Чинтулов се научава да свири на знаменитата си цигулка, с която не се разделя до края на живота си и с която превръща стихотворенията си в песни. През септември 1843 година той постъпва в Одеската духовна семинария. След шест години, Чинтулов завършва семинарията и през 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 е учител в Сливен. След 58-а година, Добри Чинтулов учителства в Ямбол до 1861 година. От 61-ва до 71-ва учителства отново в Сливен. През 1871 г. е избран за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, след което напуска поради проблеми със зрението.  
 
Творчество на Добри Чинтулов     
 
         Чинтулов е първият ни революционен поет. Смята се за родоначалник на гражданската лирика дотолкова, доколкото у него има значими за обществото теми. Той създава творбите си по две причини, от които е вдъхновен - идеите на времето и преподавателската му работа.
         Михаил Арнаудов говори за Чинтулово наследство от около 40 песни и стихотворения; Никола Табаков приема, че те са малко повече от 10; други изследвачи на възрожденската литература посочват като точна цифра 20. Откъде идва това разминаване? Всъщност - споровете около авторството на стихотворения, приписвани на Чинтулов, не са приключили и вероятно няма да приключат скоро... Никола Табаков казва:
                                                       

''Когато трябва да се установи сигурното литературно наследство на Чинтулов, ние се намираме пред особени затруднения, поради факта, че той, като автор на пламенни бунтовни песни, живял в робска България, трябваше да отказва авторството на своите собствени рожби и да изплаква над горящия огън сълзите на своята чиста поезия, която потайно беше овладяла вече душата на българина и кръстосваше като "народна песен" нашата земя надлъж и нашир. ''    

                                                       
Приживе Добри Чинтулов публикува само 3 свои песни:
''Стара майка се прощава със сина си''   
''Изпроводяк на едного българина из Одеса''    
''Китка от Балкана''.   
Те са публикувани в брой 59 и 62 на Цариградски вестник през 1849 година. Останалата част от творчеството на Добри Чинтулов се е пръснала от ръка на ръка в преписи и по-късно негови стихотворения са публикувани в различни вестници, а вместо име - отдолу пишело "Народна Песен".
На Добри Чинтулов можем да причислим и авторството на: "Двама приятели", "Възпоменание", "Къде си, вярна ти любов народна", "Стани, стани, юнак балкански", "О гъвкава и остра моя сабя" - за последната песен, Н. Табаков твърди, че е била популярна и се е пеела в Сливен.
         Всъщност - за първи път творчеството на Добри Чинтулов е издирено и публикувано от Васил Пундев през 1922 година. Това става по случай 100г. от рождението на Чинтулов. Песните се издават в малка книжка и в същата година Васил Пундев издава и едно изследване върху Чинтуловата поезия.  
         Приема се, че творбата "Къде си, вярна ти любов народна" е написана през 1842г., в Одеса. Но всъщност - ако трябва да говорим за датировка на стихотворенията му, ще ни е малко трудно, тъй като самият Чинтулов на два пъти се принуждава да изгори творчеството си.
         И все пак... Поетическо наследство на Добри Чинтулов, колкото и малко да е то, можем да съотнесем в три групи: революционни, патриотични и исторически песни. Така Никола Табаков групира песните, така ги представям и аз пред вас. Това, което обединява и трите групи песни, е наложеният чист патриотизъм на автора. Този патриотизъм е показан в творбите като: тъга по родината, майчина обич, позив към юнака балкански, стремеж към просвета, възторг от бащината земя и милите планини, възпоменания за нашето славно историческо минало и любовта народна и т.н. и т.н.  
                                                 
          Революционни песни на Добри Чинтулов
                                                 
Тук говорим за "Стани, стани юнак балкански", "Къде си, вярна ти любов народна" и "Патриот". Специално за творбата "Стани, стани юнак балкански", можем да кажем,а и трябва да кажем, че това е текст, който носи физиономията на Добри Чинтулов:          
                                                       
                Стани, стани юнак балкански          
                от сън дълбок се събуди,                
                срещу народа отомански                  
                ти българите поведи!                      
                                                       
Тук поетът категорично заявява веруюто си на гражданин и творец. Това стихотворение е известно и до днес като песен. И изобщо - творбите на Чинтулов се наричат песни, защото те действително са били песни - пеели са се. Тук поетът е проповедник на революционната творба, реалист в преценките си за съвременните проблеми и дори политик - в отношението си към важни международни събития. В образа на балканския юнак е обобщена и въплътена идеята за храброст и волята за освобождение от робството. Тук - с метафората юнак балкански, Добри Чинтулов представя един художествено-обобщен образ на познатите ни юнаци от фолклора - Крали Марко, Момчил, Вълкашин и т.н. Събуждането от дълбокия сън е призив към робството. Сходна е тематиката и в "Къде си, вярна ти любов народна". Тук стихотворната творба е с маршов ритъм. И докато в предишната песен Чинтулов се явява като напълно формиран, уравновесен и талантлив поет, тук дори се прави опит да се пробва силата и въздеиствието на нова художествена лексика, на нов поетичен стил:  
                                                       
                колете турски племена,              
                пълнете с техните тела              
                пространните равнини,              
                дълбоките долини!              
                                                       
                                                 
          Патриотични песни на Добри Чинтулов
                                                 
В тази категория най-добре ще се впишат "Стара майка се прощава със сина си" и "Изпроводяк на едного Българина из Одеса". Тия стихотворения, както казва Н. Табаков, са два "истински бисера на поетическо творчество, единствените най-добри художествени постижения от това време".
"Стара майка се прощава със сина си" е елегия в четиристишни строфи с кръстосани рими; разработва се мотивът за раздялата на майката със сина - мотив, който след Добри Чинтулов се утвърждава и върху него интерпретират Раковски (в "Отлъчие") и Ботев (в "Хайдути", "На прощаване"). Добри Чинтулов говори за страданието на майката в монолог, от нейно име, което деиства значително и внушително. Авторът сравнително добре успява да разкрие своята геройня - нейната силна майчина обич се разкрива чрез гальовно-умалителните обръщения ''синко'', "рожбо мила", ''едничка рожба на света''. Лирическият монолог на страдащата майка, неините интимни изблици подсказват за бъдещото поведение на отиващия си герой.
Образът на майката-родина в "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" става още по-мил, когато поетът изпраща своя другар за България:
                                                             
                Фърчи, фърчи, о друже, с радост,    
                фърчи към родните страни;    
                развесели ти твойта младост    
                под милите нам планини.    
                                                             
                Небесна радост там живее    
                покрай студената вода;    
                там вятърът кога повее,    
                в сърца разлива веселба.    

Общото между "Стара майка..." и "Изпроводяк..." е там, че и двете имат един тематичен център - изпращането на лирическия герой. "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" вероятно носи в основата си конкретен факт - завръщането на ''едного българина'' след учението му в чужбина и раздялата му с приятелите. Творбата е израз на носталгия по отечеството - носталгия, която се преплита с дидактично-призивни напътствия за това - образованият младеж да изпълни своя дълг към отечеството и да донесе светлината на просветата. Тук опозицията светлина-мрак отразява необходимостта от просвета, а в революционните песни тази бинарност е свобода-робство. За това основният призив на Добри Чинтулов в тези творби е събуждане от сън, освобождаване от мрака на робството. Тук - в "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" - можем да кажем, че сме свидетели на първата поява на мотива "родната земя - земята рай".
                                                 
          Исторически песни на Добри Чинтулов
                                                 
Тук отнасяме "Двама приятели" и "Възпоменание". В тези две песни имаме една идеализацията на историческото минало, възкръсване на образите на славните български царе, юнаци и местности. Във "Възпоменание" виждаме някаква идейна неустановеност и непреодолима носталгия. Виждаме също и така характерната за Чинтуловия лирически герой самота. А тази самота по-късно ще се прояви и при Петко Р. Славейков именно под Чинтулово влияние. Но да се върнем на Чинтуловия лирически герой - той е уединен, неразбран и самотен. Най-вече самотен. Самотата - тя е силно изразена както на ниво текст, така и на чисто лексемно ниво - да вземем за пример личното местоимение "Аз", което е многократно употребено (общо три пъти - веднъж в първата строфа и два пъти в третата строфа). Личи си, че авторът желае да бъде преодоляна тая самота - в последните строфи се срещат и основните образи от поезията на Добри Чинтулов - български юнаци, дружина, байраци, врази:
                                                                             
                Със вярната си тук дружина              
                Асен е някога живял,              
                но много оттогаз се мина,              
                откак със слава той гърмял.              
                                                                             
                Оттука български юнаци              
                далеко тичали на смърт,              
                високо дигали байраци,              
                врази кога им се явят!              
                                                                             
Български юнаци, дружина, байраци, врази - тези образи са пряко свързани с поетиката на народното творчество и това е причина да се смята, че има стремеж към преодоляване на лирическата самота, към колективизъм. Във "Възпоменание" хубостите на природатане развеселяват поета - напротив - увеличават страданието му, но дългът към родината подтиска скръбта му и възвръща надеждите.
Подвигът на миналото, Чинтулов изобразява и в епичната си песен "Двама приятели". Поетът минава край Преслав, спомените на миналата слава оживяват, раздвижват силно кръвта му и пред него възкръсват "свещените старини". Тогава той се освобождава от мъчителната робска самота, заживява с миналото и разказва подвизите на Крум във войната му с Никифор
                                                             
                война, война непримирима  
                за бащината ни любима...    
                                                             

Добри Чинтулов и фолклора

Няма как да не спомена, че творчеството на Чинтулов е пряко свързано с фолклора. Тук трябва да се кажат две неща:
На първо място - голяма част от Чинтуловото творчество споделя съдбата на фолклора - устен път на разпространение, вариативност, анонимност, обвързаност с мелодия и т.н.
На второ място - Чинтулов заема елементи от фолклора и гради свой инвариант. Тази обвързаност прави песните му популярни и до Освобождението, и до ден днешен. Той влага в матрицата на фолклора свои идей - идей от които възприемателят има потребност.

Едва ли ще има по-хубави заключителни думи за Чинтулов от тези, които изрича Н. Табаков:

''Безспорно, при Чинтулов ние се намираме пред един вдъхновен певец на робските неволи, който е носил в душата си големи творчески сили. Песните му, издържани по форма и съдържание и написани на чиста и звучна българска реч, отлъчват и днес такава сила, заразяват ни тъй непосредствено, щото с право са подхранвали копнежите на цял народ за човешко право и свобода. С тях Чинтулов завеща на нашата лирика първите художествени образци и ще има винаги голямо значение за историка на нашата литература.''

_____________________________________________________
Вместо "използвана литература":

Автори, в чиито думи се вслушах, пишейки този текст:

Елена Налбантова
Никола Табаков
Юлия Николова
Михаил Арнаудов
Дочо Леков