Да живее катедрата!
Дълго време се чудех какво да бъде заглавието на тази публикация. Колебаех се между различни словосъчетания и изрази. В случая обаче е по-важно не какво е заглавието, а каква е темата на публикацията.
С този текст, който в момента четете, ще се опитам да Ви представя моето собствено виждане относно това, че зад накои катедри във ВТУ стоят не професори, доктори и доценти, а продавачи на книги и учебници. Тоест, ако правилно сте ме разбрали, иде реч за това, че някои от хората зад катедрите не си вършат работата, на която са назначени, а вършат нещо съвсем друго - нещо, от което имат пряка изгода: да продават книги.
За да напиша това, аз бях подбуден от няколко преподаващи лица, които, смятам, е по-уместно да наречем продаващи лица.
Едно такова "лице" трябваше да ни преподава два уикенда - тоест две съботи и недели - по 5-6 лекции дневно. Това лице желаеше да го наричаме проф. Н. Бояджиева. Дисциплината, която проф. Бояджиева ни "преподаваше" е Педагогика.
Ето, че лекциите започнаха. Представихме се един на друг, както си му е редът. После ни бяха издиктувани 10 въпроса, които ще се паднат на изпита. Съответно - студентите ще си теглят билетче и ще говорят по един от тези 10 въпроса. Дотук всичко е в реда на нещата. След като въпросите бяха издиктувани, Бояджиева започна да изрежда библиографията - сиреч книгите, от които трябва да се готвим за изпита. Бяха представени три книги. Първата и втората книга бяха представени по автор и заглавие, както и издателство и година на издаване. По-интересно беше представянето на третата книга, в която нашата преподавателка е съавторка. Тази книга беше представена така, сякаш за първи път излиза на пазара. Сещате се за какво става въпрос.
След представянето на въпросната книга неколкократно беше повторено и потретено, че тази книга е най-важна, че в нея въпросите са най-добре разработени и изобщо - че тя ще ни свърши най-добра работа. И точно в този момент проф. Н. Бояджиева, държейки книгата, каза следното :
Край на цитата.
Цитирането е точно! Бях записал нейните думи още по време на лекцията така, както ги чух!
УЖАС!
Тази реплика повече би отивала на някоя реклама по телевизията, отколкото на човек, който е зад катедрата - без значение професор ли е, асистент ли и т.н.
По-възмутен не съм бил (като изключим едни от първите ми лекции в университета, когато точно в 12 по обяд започнаха да се носят някакви отвратителни звуци от намиращата се в близост джамия).
Не си мислете обаче, че тези нейни думи са кулминацията на впечатлението ми. За някой друг може би, но за мен не. Освен словата, хубаво е човек от време на време да поглежда и към делата. Затова не бързах да си вадя никакви заключения. Не бързах, не бързах - но заключенията бързаха.
За какви заключения Ви говоря? Тези заключения сами ще си ги "заключите" веднага щом Ви опиша картинката, която се разигра пред очите ми.
Преподавателката е от София и пътува с Автобус (по нейни думи). Това беше причината да приключим с лекциите по-рано от предвиденото. При това прекратяване на лекциите, тя попита:
- Някой иска ли да си вземе книгата?
Естествено - докато питаше, преподавателката размахваше книгата, а една колежка каза:
- Да-а-а...
И ето я тук картинката, за която Ви говоря. Зад катедрата беше застанала проф. Н. Бояджиева, а пред катедрата - колежката, която искаше да си купи книгата. Бояджиева с дясната си ръка подаде книгата на колежката, а с лявата взе 20 лева от нея. А между тях - катедрата!
Гледката е неописуема!
Да живее катедрата!
Защо катедрата? - Ами затова, защото днес тя е и сергия!
Която и катедра във ВТУ да погледнеш, както и да я погледнеш - тя не е нищо повече от 4-5 дъски.
Истинският професор, отдаденият на професията си учен ще превърне тези няколко дъски в катедра, а продавачът - в сергия.
Това е и причината да възкликна "Да живее катедрата" - защото тя е мултифункционална.
Хубавото от цялата тази история е, че тези, които използват катедрата по предназначение за сега са повече от онези, които я правят на книжарница...
_________________
Бележка: Публикацията е написана в средата на месец май, т.г.
С този текст, който в момента четете, ще се опитам да Ви представя моето собствено виждане относно това, че зад накои катедри във ВТУ стоят не професори, доктори и доценти, а продавачи на книги и учебници. Тоест, ако правилно сте ме разбрали, иде реч за това, че някои от хората зад катедрите не си вършат работата, на която са назначени, а вършат нещо съвсем друго - нещо, от което имат пряка изгода: да продават книги.
За да напиша това, аз бях подбуден от няколко преподаващи лица, които, смятам, е по-уместно да наречем продаващи лица.
Едно такова "лице" трябваше да ни преподава два уикенда - тоест две съботи и недели - по 5-6 лекции дневно. Това лице желаеше да го наричаме проф. Н. Бояджиева. Дисциплината, която проф. Бояджиева ни "преподаваше" е Педагогика.
Ето, че лекциите започнаха. Представихме се един на друг, както си му е редът. После ни бяха издиктувани 10 въпроса, които ще се паднат на изпита. Съответно - студентите ще си теглят билетче и ще говорят по един от тези 10 въпроса. Дотук всичко е в реда на нещата. След като въпросите бяха издиктувани, Бояджиева започна да изрежда библиографията - сиреч книгите, от които трябва да се готвим за изпита. Бяха представени три книги. Първата и втората книга бяха представени по автор и заглавие, както и издателство и година на издаване. По-интересно беше представянето на третата книга, в която нашата преподавателка е съавторка. Тази книга беше представена така, сякаш за първи път излиза на пазара. Сещате се за какво става въпрос.
След представянето на въпросната книга неколкократно беше повторено и потретено, че тази книга е най-важна, че в нея въпросите са най-добре разработени и изобщо - че тя ще ни свърши най-добра работа. И точно в този момент проф. Н. Бояджиева, държейки книгата, каза следното :
"Тази книга е издадена от издателство "Веда Словена", 97-а година. Няма я в книжарниците в Търново, тъй като тя е издадена от Софийския университет. В библиотеката Ви я има на 100%, сигурно. Но понеже само в София може да я намерите, аз съм взела в себе си три книги. Ако някой иска, мога да му дам. Книгата е хубаво разработена и въпросите са точно така, както Ви ги дадох. Цената е 20 лева. "
Край на цитата.
Цитирането е точно! Бях записал нейните думи още по време на лекцията така, както ги чух!
УЖАС!
Тази реплика повече би отивала на някоя реклама по телевизията, отколкото на човек, който е зад катедрата - без значение професор ли е, асистент ли и т.н.
По-възмутен не съм бил (като изключим едни от първите ми лекции в университета, когато точно в 12 по обяд започнаха да се носят някакви отвратителни звуци от намиращата се в близост джамия).
Не си мислете обаче, че тези нейни думи са кулминацията на впечатлението ми. За някой друг може би, но за мен не. Освен словата, хубаво е човек от време на време да поглежда и към делата. Затова не бързах да си вадя никакви заключения. Не бързах, не бързах - но заключенията бързаха.
За какви заключения Ви говоря? Тези заключения сами ще си ги "заключите" веднага щом Ви опиша картинката, която се разигра пред очите ми.
Преподавателката е от София и пътува с Автобус (по нейни думи). Това беше причината да приключим с лекциите по-рано от предвиденото. При това прекратяване на лекциите, тя попита:
- Някой иска ли да си вземе книгата?
Естествено - докато питаше, преподавателката размахваше книгата, а една колежка каза:
- Да-а-а...
И ето я тук картинката, за която Ви говоря. Зад катедрата беше застанала проф. Н. Бояджиева, а пред катедрата - колежката, която искаше да си купи книгата. Бояджиева с дясната си ръка подаде книгата на колежката, а с лявата взе 20 лева от нея. А между тях - катедрата!
Гледката е неописуема!Да живее катедрата!
Защо катедрата? - Ами затова, защото днес тя е и сергия!
Която и катедра във ВТУ да погледнеш, както и да я погледнеш - тя не е нищо повече от 4-5 дъски.
Истинският професор, отдаденият на професията си учен ще превърне тези няколко дъски в катедра, а продавачът - в сергия.
Това е и причината да възкликна "Да живее катедрата" - защото тя е мултифункционална.
Хубавото от цялата тази история е, че тези, които използват катедрата по предназначение за сега са повече от онези, които я правят на книжарница...
_________________
Бележка: Публикацията е написана в средата на месец май, т.г.
Това е просто една от малките "тъмни" страни на вузвете в България. Засега, за щастие, все още нещата не изглеждат така... Но за напред незная... Аз просто описах една случка. Това е нещо единично, не е тенденция. Смея да кажа, че тези преподаватели като въпросната Бояджиева са рядкост - за щастие.
ОтговорИзтриванеИма и нещо друго, което не съм споменал в публикацията - въпросната Н. Бояджиева принципно преподава в СУ, а там може би всичко това, което съм описал, е в реда на нещата.
Не ми е за цел да уронвам престижа на университета, аз също съм много доволен от ВТУ. Но смятам за необходимо да бъдат изказвани подобни неща, които (според мен) не са правилни.