Псевдоморфология: ''Чувствам'' е различно от ''Имам чувство''



Границата между морфологията и псевдоморфологията не е никак голяма...

      Koгато пиша нещо, винаги стигам до онзи прекрасен момент, в който се чудя коя от няколко думи да използвам. Тоест коя дума би описала по-точно мисълта ми. Е - така се случи и този път.
      В главата ми се въртеше едно изречение от сорта на "Понякога имам чувството, че...". Да, обаче в главата ми винаги се появява и един опозиционен гласец, който абсолютно винаги казва нещо по-различно. В случая - този гласец ме накара да си помисля защо вместо да кажа "Понякога имам чувството, че...", не кажа "Понякога чувствам, че...". И именно тук аз установих, че едното е различно от другото, че

"Понякога имам чувството, че..."

е различно от

"Понякога чувствам, че...".

      Да, нормално е да има разлика в смисъла - все пак "чувството" е съществително, а "чувствам" - глагол. Това са различни части на речта (класове от думи). Това е причината да имат различен смисъл - те са различни думи,отделни думи. Ако бяха форми на една и съща дума, тогава смисловата връзка между думите щеше да е по-близка. Но не са. Съвременната морфология гледа на тези думи като на отделни думи, а не като форми на една и съща дума.
     Аз обаче реших да погледна на тях като на "близки думи" - тоест думи, за които би могло да се каже, че са форми на една и съща дума, но не са.

Предлагам ви някои "близки" на "чувство" думи:

чувство - съществително име.

чувствителен - прилагателно име.

чувствено - наречие - чувствено.

чувствам - глагол.

чувстване - отглаголно съществително.

чувствайки - деепричастие.

чувстващ - сегашно деятелно причастие.

чувствал - минало свършено деятелно причастие.

чувстван - минало страдателно причастие.

     След като всички от горепосочените думи не биха могле да се определят като форми на една и съща дума, бих могъл съвсем спокойно да ги обединя под общото название "близки думи".
За основна форма приемам формата в същ.име, ед.ч. м.р. нечленувано - т.е. чувство.
Основата на "парадигмата" на близките думи е "чувтсв".
     В заключение ще повторя това, което казах в началото: Границата между морфологията и псевдоморфологията не е никак голяма...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са...
Прочетете още

7 комунистически стихотворения

На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :)   Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте: Вампир Месецът уплашен гледа над Те-Ке-Зе-Се-то а някой дебне в слънчогледа долу до селцето. За вампир в оная нива шушнат разни хора. Дядо хитро се подсмива, взема си топора. Чак при снопите се спира и слухти, не мига. Ето ти го и вампирът, че насам пристига. До пресъхналата локва той кибрита драсва. Дядото завчас изскоква, здравата го прасва. Гледай ти пак изненада весела във мрака: не вампира хванал дядо, ами баш-кулака! ... Нали сте виждали как майка търси брод и гази в ръце с детето си през придошла река? По бързея на времето, през мътните талази мен Партията ме пренесе ей така!... Димитровска песен Цялата родина спи спокоен сън. Спи до мене сине, тъмно е навън. Месечко не грее - рано е заспал. Само Мавзолея свети чист и бял. Нанкай, чедо мило, нанкай и расти, димитровец силен да ми станеш ти! С...
Прочетете още

Определение. Видове

Атрибутивно определение Определението е най-зависимата второстепенна част на изречението - зависима и по форма, и по значение. То пояснява само такава част на изречението, която е изразена със съществително име в широк смисъл (субстантивирана част). Тази част, която се пояснява от определението, се нарича определяемо. Два вида: 1. Съгласувано определение. Съгласуваното определение пояснява определяемото, като се свързва направо с него и приспособява своята форма за род и число с неговата. Това са най-типичните за българския език определения. Съгласуваното определение е винаги прилагателно име в общия смисъл (всички думи, които морфологически се менят като прилагателни имена): числителните редни (първи, шести, девети и т.н.), местоименията прилагателни (мой, тази, всяко и т.н.), причастията (можещ, прочетен, паднал). Примери за съгласувани определения: „Сноудън е човек на дигиталната манипулация и си няма понятие от истински битки и войни.“ (из печата) „ Общите мотиви на президента б...
Прочетете още