Природни паркове в България

        В предишната статия се занимавахме с националните паркове в България. А сега ще си говорим за природните паркове в България.
        Природните паркове на територията на България са 11 на брой. Нека ги изброим - това са "Беласица", "Българка", "Витоша", "Врачански Балкан", "Златни пясъци", "Персина", "Рилски манастир", "Русенски лом", "Сините камъни", "Странджа" и "Шуменско плато". Това са природните паркове в България изброени по азбучен ред.
        Не зная защо навсякъде се подредеждат по азбучен ред и никъде не са  подредени по някакъв друг начин - като, да речем, по площ... Както и да е - това не е толкова важно. Но трябва да знаем, че най-големият по площ природен парк в България е природният парк “Странджа” със своите 116136 хектара, което в квадратни километри ще рече 1161 km² (около 1% от територията на България). Най-малкият природен парк на територията на страната е природен парк "Златни пясъци" със 1321 хектара. Предлагам по този начин да разгледаме природните паркове - започвайки от най-големия и стигайки до най-малкия. Естествено - ще разгледаме и различните обстоятелства около самите паркове.

Започваме с природен парк "Странджа". 

        Обявен е за природен парк през 1995. Обхваща централна Странджа с излаз към Черно море. Площта му е около 116136 хектара (по данни на WWF) . Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в областите "Мишкова нива" и "Пропада". В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи. Учените твърдят, че тук почти без прекъсване се редуват културни пластове от неолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, и дори най-новата ни история. Туристически обекти в природен парк "Странджа":
  •  Село Бръшлян – архитектурен и исторически резерват. Тук можем да видим добре запазени странджански къщи от 18 – 19 век, които са обявени за архитектурни паметници. Тук се намира старинната църква “Св. Димитър”, построена още в края на 17 век с килийно училище – архитектурен паметник. Интерес представлява и етнографската сбирка, както и информационно-посетителския пункт на дирекцията на парка.
  •  Град Малко Търново – общински център. Архитектурно-музеен комплекс, чешма в центъра на града “Големият врис”, православен храм “Успение Богородично” – архитектурен и исторически паметник, източнокатолически катедрален храм “Св. Троица”, природен музей. Тракийска гробница в м. Пропада, намираща се на 4 километра северозападно от града също е археологически паметник на културата, тракийска куполна гробница в м. Мишкова нива е археологически паметник от национално значение. Интерес за туристите представляват барите – запазено традиционно пране в естествени условия.
  •  Град Ахтопол – останки от антична крепост в града, църква ‘Св. Възнесение Христово” – архитектурно – художествен паметник, крепостна стена – архитектурен паметник, музейна сбирка, сграда на старото гръцко училище – архитектурен паметник.
  •  Местност Индипасха – древно тракийско оброчище. В този дълбок планински дол, под надвиснала скала с бликащ в основата й извор древните траки са извършвали жертвоприношения за здраве. През християнската епоха местността продължава да се посещава от стотици поклонници, търсещи изцеление. (Намира се на 18 км от Малко Търново в посока с. Сливарово)
  •  Историческа местност “Петрова нива”– мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903, музейна сбирка. Намира се на 14 километра от село Звездец.
  •  Извори на река Младежка – карстови извори, даващи началото на бистра и бързоструйна планинска река. Намират се в близост до село Младежко. В района има пещери и останки от ранно византийска крепост.
  •  Село Граматиково – горска сбирка – атрактивно представяне на природата на Странджа.
  •  Село Българи – единственото място, където е запазен в автентичен вид тайнствения нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на “Св. Св. Константин и Елена” /стар стил/ - 3 юни.
        Далеч съм от мисълта да изброявам всички забележителности, за които съм чувал оттук и оттам по нещо, но тези като че ли ми направиха най-голямо впечатление. Нека видим природните резервати в "Странджа". Освен, че природният парк "Странджа" е най-големият по площ, оказа се, че той е водещ и в друго отношение. Ако другите природни паркове в страната имат по един-два природни резервата, то тук - в "Странджа" - те са цели пет. Нека ги видим:
  •  Силкосия (Площ - 396,5 хектара. Разположен в близост до с. Кости . Това е първият резерват в България, обявен през 1931 г.)
  •  Узунбуджак   (Площ - 2 581,5 хектара. Разположен в близост до с. Сливарово)
  •  Витаново (Площ - 754,5 хектара)
  •  Средока  (Площ -  607,8 хектара. Разположен в землището на гр. Малко Търново и село Стоилово)
  •  Тисовица  (Площ - 749,3 хектара. Разположен в землището на село Българи)


Следващият по площ природен парк е "Врачански Балкан" 


        Площта на територията, която заема е 28844 хектара. Обявен е за природен парк през 1989 година (21 декември). От мен да знаете - няма нищо по-хубаво от Врачанския Балкан! Ако не сте го виждали - уверявам ви - трябва да го видите. И ако не знаете къде се намира природен парк "Врачански Балкан" веднага ще ви кажа - във Врачанската планина. :) Тази Врачанската планина е разположена между Предбалкана и основната старопланинска верига, както и на територията на няколко села и на град Враца, от който получава името си. Мисля, че една снимка на Павлин Йончев би била добре дошла (както се казва) в този момент:

        В сайта pochivka.com са описани подробно представителите на флората и фауната в тази част на България. Това, което ми се струва по-интересно е, че в района на парка има над 500 пещери, като повечето от тях са забранени за посещения от туристи. Всъщност - тук е първата благоустроена пещера в България – Леденика (намира се на 16 км западно от гр.Враца). Значително интересни са също и Темната дупка , Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Гардюва дупка, Калната пропаст , Невестина пропаст и Соколова дупка. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от 14-и век, който е и един от най-старите в България.

Природен парк "Витоша"

        Природен парк "Витоша" е първият парк на Балканския полуостров. Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище. Природен парк "Витоша" има следната история:

През 1934 г. (27 октомври) е обявен за национален парк върху площ от около 6 410 хектара. След 18 години - т.е. през 1952 година националният парк става Народен парк, а територията му се увеличава до 22 725 хектара. През следващите години територията на парка се увеличава, като последната промяна в границите на парка е от 2004 година. Днес площта на парка е 27 079 хектара. Всъщност ако трябва да бъдем верни на фактите, трябва да кажем, че природен парк Витоша става природен парк едва през 2000 година. Ако се доверим на WWF, може да кажем, че природен парк ''Витоша'' е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.

Природен парк “Рилски манастир”

        Създаден е през 2000 година. Той изцяло попада на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина .Природния парк обхваща територии разположени от 750 м,до 2700 метра надморска височина,като най-високата точка е вр. Рилец (2713 метра надморска височина). Площта на този природен парк е 25253 хектара. Тук се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност –Рилският манастир.Основан в началото на Х век от отшелника Иван от с.Скрино,наречен по късно Свети Иван Рилски и до днес манастира е най-желаното място за поклонение и молитва.Манастирският комплекс е изграден благодарение на няколко поколения видни български строители,живописци и майстори-резбари. През 1983 година ЮНЕСКО обявява манастира за паметник на културата от световно значение.
        Природния парк "Рилски манастир" е втората по посещаемост защитена територия на България. Специалистите наблюдават,че през 2007 година паркът е посетен от 793 697 посетители,а през следващата - 2008 година - е посетен от 1 002 204 посетители.
        На територията на Природния парк се намира един резерват – “Риломанастирска гора”, който заема 3 665 хектара или 14% от територията на парка.


Природен парк "Българка"

        Паркът е с площ от 21772 хектара и е разположен по северните склонове на Стара планина, като заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Районът се характеризира с голямо разнообразие в релефа. Характерни за района са историческите забележителности, които се дължат на граничната роля на Стара планина в историята на Балканския полуостров. 

        Повече от 80% от цялата площ на природен парк "Българка" е заета от гори (предимно Букови). 

        Тук се намират редица културно-исторически забележителности - Шипченският проход, Паметникът на свободата на връх "Св. Никола" (Шипка, Столетов), Архитектурно-етнографски комплекс Етър, Соколският манастир, Дряновският манастир и други. 

        Природен парк "Българка" е обявен на 9 август 2002 г. с цел опазването на характерните за Стара планина букови екосистеми, както и заради културно-историческото значение на района. Поради скорошното създаване на природния парк той все още не е проучен напълно. 

Природен парк "Персина"

        Площта му е малко по-малка от тази на природен парк "Българка" -  21 762.2 хектара, което е 217 км². Обявен е за природен парк през 2000 година (4 декември). Обхваща земи в землищата на Никопол, област Плевен, с. Драгаш войвода (село), община Никопол, област Плевен, град Белене, община Белене, област Плевен, Свищов, област Велико Търново, с. Ореш, община Свищов, област Велико Търново. 

        Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското поречие на река Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров - Персин, дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 километра, а на ширина достига до 6 километра. 

        Над 30 са археологическите обекти на територията на парка, които свидетелстват за някогашното пребиваване на траки и римляни по тези земи. От официалния сайт на природен парк "Персина" има какво още да разберем за историческото наследство на този район: 

Наред с природните си дадености, територията на ПП "Персина" е свидетел на богато историческо минало. За това говорят множеството паметници, както и трудовете на местни краеведи.
На територията на Общината Белене са разкрити и регистрирани над 36 археологични обекта от римски, ранносредновековни и средновековни селища. Сред най-атрактивните са античният каструм "Димум"- стара крепост на брега на р. Дунав, важна крайпътна и митническа станция /Стоцио Димензис/. Каструмът е взел участие във всички исторически събития по преселването на славяни, авари и готи, за което свидетелстват намерените предмети в отделните културни Пластове -датира от Гто хилядолетие пр. Хр., когато е съществувало древното тракийско селище Димум. При римската експанзия 1ви в.сл.Хр. то прераства в първостепенен фортификационен център; античните канали Търла" - западно и източно от Белене; некрополи, останки от средновековното селище "Секуриска", край с. Бяла вода; некропол от седем могили край с. Деков и др. Тук живеят три религиозни общности: католици, източно-православни и мюсюлмани. 

Природен парк "Сините камъни"

        Обявен е за природен парк през 1980 година ( 28 ноември) с цел опазването на специфичните екосистеми, както и на красивата природа. Паркът е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Южната граница на природния парк е очертана от град Сливен, а от север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви.

        Територията на Природен парк "Сините камъни" към момента възлиза на 12 499 хектара (според WWF). Най-ниската точка на парка е разположена на височинa около 300 метра надморска височина. Най-високата точка на парка е връх Българка (1181 метра н.в.) По-високите територии от природния парк се намират в северните му части. Там преминава основното било на Сливенската планина и височината на тези местности е над 1000 метра. Северните склонове на планината, които са част от природния парк са изключително стръмни и труднодостъпни. Северните склонове са покрити с обширни букови гори.

Природен парк "Беласица"

        ''Беласица'' е "най-младият" природен парк в България. Обявен е за природен парк през 2007 година (28 декември). Намира в най-югозападната част на България, и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Македония, а на юг - с Република Гърция. Паркът обхваща землищата на селата Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица (известни като Подгорие) и гр.Петрич, всички разположени на територията на Община Петрич и област Благоевград. Общата площ на парка е 117 324,318 дка.

Природен парк "Русенски Лом" 

        Районът е обявен за народен парк през 1970 година (на 26 февруари). Територията на природния парк е 3260 хектара. Разположен е на около 20 километра южно от Русе. Името на парка идва от река Русенски Лом - последния десен приток на река Дунав. 

        Забележителности:

        Най-старите следи от човешко присъствие в местността датират от старокаменната епоха. Открити са останки от Античността. На много места има следи от тракийски селища и светилища. Земите на природния парк стават част от Римската империя през 1 век след н.е. От този период са останали останки от три крепости. И трите крепости са построени от римските и византийските войски, за да бъдат отбранявани североизточните граници на империята.

        По-късно териториите били отвоювани от прабългарите. Те също издигнали няколко укрепления, които служели за отбрана срещу набезите от страна на Византия. Във времето точно след пристигането на прабългарите близо до територията на днешния парк се е намирал основния център на държавата.

        В границите на природния парк се намира археологическият резерват "Скални църкви". Той е разположен в село Иваново и основния обект, който е включен в него е манастирът "Св. Архангел Михаил". Манастирът е бил основен културен и църковен център на областта през късното Средновековие. Голям е броят на църквите на теритоията на природния парк. Общия брой на действащите и нефункциониращите църкви в рамките на парка е над 30.

        Тук се намира и археологическият резерват "Червен", който се намира в село Червен. Някога на мястото на днешното село се е намирал един от основните културни центрове в североизточната Дунавска равнина.

        Тук е и единственият действащ в България скален манастир край село Басарбово - "Св. Димитър Басарбовски". 

Природен парк "Златни пясъци"

        Природен парк "Златни пясъци" се намира на 17 км от град Варна, в непосредствена близост до курорт Златни пясъци. Средната надморска височина е 110 метра.

        Паркът е създаден на 3 февруари 1943 г. под името Народен парк "Златни пясъци" с площ 240 хектара. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша" (обявен на 27.10.1934 г.). През 50-те години на 20-и век на територията на парка започва изграждането на курортен комплекс "Златни пясъци" като постепенно той заема по-голямата част от парковата площ. Това налага през 1979 г. площите на курортния комплекс да се извадят от територията на парка, като същевременно към него е добавена нова и като цяло паркът увеличава площта си. Следва ново разширение през 1981 г., с което паркът достига настоящата си площ от 1321 хектара. 

        В югозападната част на парка се намира „Аладжа манастир” – средновековен скален манастир от 14 век, чиито помещения са издълбани във високата 40-метрова отвесна варовикова скала.