Каква е поуката от Смирненската стълба
В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой.
А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!".
В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоварен и с такава функция - чрез него авторът ни казва за героя, че и той е също толкова уверен в своето отмъщение, че надали би казал нещо друго, освен казаното във втората част на епиграфа.
От друга гледна точка - момъкът сключва сделка не с кой да е, а с дявола. Може би творбата ни казва също, че колкото и благородна и безкористна е една цел (доколкото отмъщението само по себе си е такова), когато тя се превърне в самоцел (и на всяка цена), то изпълнението й неминуемо ще се опорочи.
Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой.
А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!".
В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоварен и с такава функция - чрез него авторът ни казва за героя, че и той е също толкова уверен в своето отмъщение, че надали би казал нещо друго, освен казаното във втората част на епиграфа.
От друга гледна точка - момъкът сключва сделка не с кой да е, а с дявола. Може би творбата ни казва също, че колкото и благородна и безкористна е една цел (доколкото отмъщението само по себе си е такова), когато тя се превърне в самоцел (и на всяка цена), то изпълнението й неминуемо ще се опорочи.
Е как можа да ти хрумне такова безумие?! Приказката е срещу властта, като такава и въобще не се отнася само за възкликващите отрицателно а за всички целеустремени към властта!
ОтговорИзтриване