Търсене в този блог

Translate

19.11.2013 г.

Записки на Последния (VI)

За библията

Мой приятел, художник по образование, често чете библията. По време на една от последните ни срещи, той започна да ми разказва пространните си слова за правдивостта и неоспоримостта на светото писание [Не искам да ми бъдат отправяни забележки относно това, че съм написал "светото писание" и "библията" с малки букви! Ще ги пиша така, както Аз искам, защото Това е Мой текст]. По време на продължителния разказ, аз, сякаш за миг, спрях да го слушам и се замислих върху това - колко много, до каква чудовищна степен този мой приятел се е фанатизирал на тема "библия", "християнство" и тем подобни простотии. Оказа се така, че почти нищо не чух от това негово разказване, защото не си спомням изобщо какви ми ги говореше (дрънкаше).
БОЖЕ! Майната ти, Боже!
Що за човек трябва да си, че да се "влюбиш" в подобно четиво?
Какъв човек трябва да си, че да те грабне не нещо друго, а библията!
В нашето Съвремие, когато на всеки пет минути Животът ти предлага Всичко!
Не казвам, че библията е лошо четиво. Напротив - това е доста занимателна книга.
Но...Що за книга е библията? Какво е това нещо - библия?
Днес навсякъде можете да прочетете, че "Библията е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството". Тази дефиниция е вярна дотолкова, доколкото изобщо дефинициите са верни! Защото аз мога да кажа, че моят приятел чете "библията", но не мога да кажа, че моят приятел чете "каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството" Библията всъщност е една книга. Това е. Тя е книга с авторитетен обем; с обем, внушаващ авторитет. Днес един на сто я цитира, но един на хиляда я прочита. Защото е безинтересна; дори и аз не съм я чел, но, забележете, не съм я и цитирал. Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя е Стара История. Тя е в миналото. Но, виж, "Илиада" и Ницше също са в миналото, но те са актуални. А в библията актуални неща няма. И всеки, който ги търси и иска да направи паралел между Онова време, за което пише библията и Съвремието, е обречен да живее с гнили мисли и гнило съзнание.
Препоръчвам на всеки, който е тръгнал да се занимава с нещо, което е извън неговите компетенции, вменявани му от Образователната квалификация, да спре, докато е време. И да не си мисли, че знае повече, отколкото знаят другите. В противен случай ще живее в свят, съграден от собствените си лъжи, измами и псевдоизводи. Има два пътя - единият е утъпкан, през който са минали всички хора преди Мен и Теб, а другият път води към Пропастта. Впрочем, именно от Пропастта идват всички Божества.

За моралното осакатяване

Дефинициите за т.нар. престъпление са многообразни. Тук ще стане въпрос за един по-страшен тип престъпления. Говоря за престъпления от типа на "престъпления срещу човечеството". Те не са преки. Не са директно отправени срещу някого. Отправени са към всички нас! Това са престъпления, извършващи се в момента. И преди се случвали, и в бъдеще време пак ще се случват. Престъпления срещу морала и ценностите - такива са те. Извършителите на тези престъпления се наричат "морални престъпници". Не се преследват от Закона, защото в Закона няма морал; Законът не се интересува от неща като Морал, Ценности и прочие. Законът се интересува от жертвите на вече наречените "морални престъпници". Жертвите на "моралните престъпници" са "Морално осакатените". Моралният престъпник осакатява ценностите и морала на жертвата си. По този начин морално осакатеният неволно (без да иска) се превръща в "клиент" на Закона; в престъпник "според Закона".
Може би, все пак, има някаква връзка между моралния престъпник и законодателя...
(Може би те са едно и също?!)

Няма коментари:

Публикуване на коментар