Търсене в този блог

Translate

24.01.2014 г.

Записки на Последния (VIII)

За една чудовищна манипулация

Словото е манипулативно. То манипулира, въздейства. Манипулацията е не само върху този или тези, които го слушат, четат или възприемат по някакъв друг начин. То манипулира дори и този, който го изрича, изписва или изобщо продуцира. Тоест самият продуцент бива манипулиран от собствената си продукция, от собственото си слово. Това кара хора като мен да смятат, че то живее свой собствен живот; че то е нещо отделно и живо, развиващо се и развило се изобщо дотам, че да манипулира дори собствения си създател. Словото е развило чудовищна сила! Само Бог знае докъде ще ни отведе. Та нали затова е цялата тази манипулация – явно словото ни води нанякъде.

За самотата

40 дни в самота и ставаш шаман. Вярвам, че самотата изгражда личността. Само самотния човек може да изживее катарзис – реален, а не литературен (без негативни последици за него). Само самотата и тишината може да те заведе дотам, докъдето може да те заведе и постоянството: до където си пожелаеш!

За съвременните приятелства

Обикновените, нормалните, мнозинството от хора казват, че „кучето – това е най-добрият приятел на човека“(широко разпространена поговорка от ХХ век); и си вземат куче, и се грижат за него, и искрено вярват, че то е техният най-добър приятел. Не са рядкост и случаите, в които описват как кучето се е доказало в това приятелство. (Очевидно е, че думите приятел и приятелство се споменават тук със значението, отредено им от тълковните речници от ХХ и XXI век, а не с Хорациевото значение. )
А не-обикновените, не-нормалните, малцинството (думата малцинство тук е силно преувеличена) от хора имат до себе си не куче, а нещо друго. Говоря за групица, твърде малка, състояща се извисени интелектуално хора. Те нямат куче. Те имат човек до себе си – човек не интелектуален като тях, а обикновен, нормален, каквито са повечето човеци по земята. За извисените интелектуално хора именно този човек е техният потенциален най-добър приятел. Те не биха го нарекли глупак, макар той да изглежда именно като такъв, съпоставен до техните величия. Не са рядкост случаите и тук, в които извисените описват как техният приятел се е доказал в приятелството чрез една или друга постъпка. Извисеният вярва, че обикновеният е неговият най-добър приятел. И тук, като че ли, имаме повече основания да говорим за приятелство, отколкото в първия пример за приятелство – между хора и кучета, макар и там да съществува в едни малки, първични, начални, зародишни степени. Но вярвам, че само със споменаването на Дон Кихот и Санчо Панса ще се изчерпи въпросът.

За добрите текстове

Добър текст е този текст, който би се харесал на максимален брой хора. Идеален текст е този текст, който би се харесал на всички хора. Но идеални неща няма... А ако имаше, то идеалният текст би се стремял да въздейства на всички възможни нива – от фонетично, лексикално, диалектно, синтактично и т.н. до архетипно, контекстуално, наднационално о т.н. Тези нива на въздействие на текста са нива на рецепция, на рецептиране, възприемане, разбиране от страна на възприемащия, рецепиента. Считам, че такъв текст е идеален, следователно несъществуващ, не само защото той би бил разбран от всички (хора), което е практически и теоретически невъзможно, но и защото той би съчетал у себе си взаимно изключващи се елементи.

За съвременния ред

Лошото на всяка управленческа система или ред, зачитащ правата и свободите на човек, е че мисли човека, гражданина като отговорно същество, разумно и мислещо. А не всеки човек, гражданин е такъв; не всеки може и не всеки желае да е такъв.

За трите типа разговори

В зависимост от това - с кого се водят, разговори са три основни типа: с мъртвите, с живите и със себе си. Разговори с мъртвите: ще рече всяка приета информация, чийто продуцент е мъртъв (т.е. не е сред живите). Такъв разговор е, например, четенето на стари книги. Разговори с живите: ще рече всяка приета информация, чийто продуцент е жив (т.е. той е сред живите). Такива са 99 % от всички разговори. Разговори със себе си: провеждат се в самота, уединение и мълчание. Тук понятията рецепция и продукция се преливат едно в друго. И при трите типа разговори се получава различен тип и количество информация.

За прякото възпитание с моменталните последици

Купих си стик за голф игра. Но не за да играя голф. Забелязах, че действа възпитателно у тези, които дори само ме виждат да го нося със себе си. Добър метод за възпитание на обществото: виждат те на улицата със стика и, знаейки, че само с един съвсем лек запах можеш да потрошиш нечии ребра до неузнаваемост, започват да се държат съвсем прилично и съвсем цивилизовано. Не биха се държали така ако бях със сиви дрипи и очила, без стик... В същност не целя да превъзпитавам цялото общество, нито част от него, макар че има нужда от някои съществени корекции у морала и ценностите му. Надявам се и да не се налага. Аз просто си подреждам собствения свят. И в него желая да виждам добри и възпитани хора. Надявам се да не се налага да подреждам онзи свят, чието подреждане е институционализирано от църквата, властта и изкуството, защото няма да го направя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар