Търсене в този блог

Translate

15.03.2014 г.

Записки на Последния (IX)

За двете начала

Начинът на усвояване на света води като следствие след себе си същия начин на изграждане на света. Двете очи, двете уши, двете ръце, двата крака, двете посоки - ляво и дясно, напред и назад - двете части на денонощието - ден и нощ, двата пола и т.н. са част от примитивността, от общовалидното, което пък влияе върху усвояването на света, разбирането на/за света. Това, оказва се, дава предимство да се поеме по онзи път, който се състои от две части. И онова, което се изгражда като разбиране за света, също се състои от две части.

За двата типа хора

Има два типа хора: такива, които са склонни повече да слушат и да възприемат информация, отколкото да я възпроизвеждат и произвеждат и такива, които са склонни повече да говорят и да възпроизвеждат и произвеждат информация, отколкото да я възприемат. Тоест производството и възприемането на информация са нещо характерно за всеки един от нас, но у никой от нас не присъства само едното или само другото. Просто едното надделява над другото.

Относно произвеждането и възпроизвеждането на информация: Приема се, че информацията е в процес на непрекъснато производство и възпроизводство.

За манипулирането

Както има начини за манипулиране на масите, така има и начини за манипулиране на елита. За да бъдат избегнати термините маси и елит, може да се каже същото, но в следния вид: Както съществуват начини за манипулиране на мнозинството, така съществуват начини и за манипулиране на властващото (или имащото решаваща роля в редица обществени отношения) малцинство. Сиреч манипулацията може да се осъществи на всички йерархични нива във всяка обществена структура - стига да е съобразена с определеното йерархично ниво. Обществото е вертикална (йерархична) структура и няма как иначе да бъде.

Конфликтът между млади и стари

Новите винаги ще изтласкват старите - това е вечен и незаобиколим природен и божествен закон. Закон, не правило, не тенденция.

За изкуството и изкуственото изобщо

Наскоро съвсем случайно се замислих върху това, че думите "изкуство" и "изкуствен" са всъщност сродни, демек близки думи. Поне у нашия език е така. "Изкуствено цвете" - това не е истинско цвете, а наподобяващо истинското; то е направено от пластмаса, да кажем. Изкуственото дишане, изкуственото оплождане, изкуственото око, изкуственото сърце, изкуственото опрашване, изкуствените елхи... - всички тези изкуствени неща наподобяват истинските. Заради това наподобяване те са изкуствени; ако не наподобяваха нещо, нямаше да са изкуствени.
Та, казах вече, че "изкуствен" и "изкуство" са сродни. Всъщност и изкуството (както всяко изкуствено нещо) наподобява. Счита се, че наподобява действителността. Тази действителност, която е наподобена от него, тя не е истинска действителност. А наподобяваща истинската действителност...Тоест говорим за истинска (естествена) действителност - реалност - и изкуствена (наподобедена) действителност - изкуство.

За глагола "Съм"

Не са един и два случаите, в които размишленията ми се блокират от липсата на елементарна дефиниция на елементарни на пръв поглед думи. В българския език има един глагол "съм" (съм, си, е, сме, сте, са, бъда, бъдеш, бъде, бъдем, бъдете, бъдат). Този проклет глагол, не вписващ се в нито едно спрежение, държи като заложници всички, които говорят български език. В другите езици положението със същия битиен глагол е същото. Какво означава нещо да Е? Какво значи аз да Бъда, да Съм? "Аз съм българче", "Аз съм висок" - какво значи?
Цялата сложнотия на тоя глагол е далеч по-страшна и объркваща. Тя е класически пример, доказващ схващането ми, че хората са заложници на езика си. На езика, като определен (ограничен) тип знакова система.

Размисли за младостта и старостта

Младостта се характеризира с несигурност и неувереност (или обратното), но пък с хиляди възможности за експониране. Онова състояние, след нея, наречено старост, като че е обратно на младостта - съществува и сигурността, и увереността (или обратното), но пък липсва възможността за експониране. Естествено, това са само мои размишления, аз не познавам старостта така, както младостта - а нея я познавам от първа ръка, както се казва, и в душата, и в тялото. Докато й се нарадвам, ще мине доста време.

Как трябва да стане

Рано или късно Рациото ще успее да ликвидира Емоциото. Така, мисля си, трябва да стане...

За една нова дума

Тези дни научих нова дума - фалократичен. Малко след като я научих, проверих и значението й. Поразен съм от богатството на езика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар