Търсене в този блог

Translate

18.06.2014 г.

Брутална жажда за знание

Мълчалив - това е най-уместната дума, която може да се употреби по мой адрес напоследък. И често я чувам именно в споменатия контекст. Радвам се, че се научих да мълча. Това е може би най-трудното нещо, което се учи (по-подходящ ще е словоредът "Може би това се учи най-трудно"). А дали съм се научил - не зная, но усещам, че съм разбрал нещо - нещо много важно.

Мълчанието представлява не толкова процес на неговорене, не толкова на мълчене, колкото знание - да, мълчанието е знание, много важно знание. Това е знанието кога да мълчиш, кога да не говориш.

И знаете ли кое е най-интересното - че съществуват компетентни лица, които могат да оценят и оценяват адекватно това знание. И още по-интересното е че тези лица винаги ги е имало - и те винаги са били компетентни, тъй като самите те владеят това знание добре.

Ще стигна по-далеч в съждението си. Смятам, че това знание - мълчанието - е знание от висок клас. То не означава просто да знаеш кога и колко време (тоест с каква времева продължителност) да мълчиш.
Не.
То означава, че си разбрал логиката на протичане на живота - твоя и обществения; означава, че си склонен да съзерцаваш и често съзерцаваш, наблюдаваш, гледаш, взираш се, мълчиш - с една единствена цел: да разбереш!

Ето това е мълчанието - брутална жажда за знание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар