Търсене в този блог

Translate

20.06.2014 г.

Дар Словом

Нещо, за което щях да пиша преди няколко дни, но за чието написване очевидно съм забравил. Става дума за т.нар. „дар словом“, който ми приписват разни хора от разните ми житейски периоди - ученически, студентски, гюлайски, безгрижни и други подобни времепространствени измерения на изява на моята личност.
Има нещо. Нещо наистина дарено, но като че ли недодялано. Ще трябва още малко да го додялам, да го шлифовам, школувам и опитомя, тъй като специалността Българска филология не успя да го обработи до края, до самото съвършенство (как сàмо звучи – съ-въ-р-шен-ство).
Като подходящ начин виждамединствено прочитането на шедьоврите на европейската литератува и възпроизвеждането на заложените концепти за светоглед и световъзприятие във всяка една сфера на живота ми. Това е може би всичко, което мога да кажа за този „дар словом“, за който ми се говори цял живот.
Но какво значи тук „цял живот“? Аз съм на двайсет и четири години, не на деведесет и седем. Да говоря за Живота е все едно изгревът да говори за залеза, или едно пролетно цвете да говори за лятото, есента и зимата. Какво, забога, знае изгревът за залеза; какво знае едно кокиче за есенния дъжд? Не знае и не може да знае – но може да предполага, да се чуди, да гадае и – в крайна сметка – да недоумява.
Днес недоумение, утре – опит.
Това е, драги, кръговратът на живота: едно постоянно въртящо се колело – подобно на перпетуум мобиле; ту си отгоре на колелото, ту си долу на него и тъй докато паднеш.
Бог да Ни благослови!
И ний да благославяме Бога!

Няма коментари:

Публикуване на коментар