Търсене в този блог

Translate

4.07.2014 г.

Развръзката

А ето каква е развръзката на онова, което се случи в края на миналия месец и за което, впрочем, писах (пак по същото време) в блога си. Днес получих официално писмо от декана на филологическия факултет към ВТУ. Ето как изглежда то:

ДО


БЛАГОВЕСТ ГЕОРГИЕВ ЦВЕТАНОВ


СТУДЕНТ ВЪВ ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“


СПЕЦИАЛНОСТ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ


 

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ЦВЕТАНОВ,

В отговор на Вашия сигнал от 27 юни 2014 г. Ви информираме, че беше извършена проверка по изложените от Вас факти и обстоятелства. Проверката установи, че Вие действително сте имали право на явяване по дисциплината лингвистична прагматика. Писмената Ви работа беше изискана от проф. Д-р Антон Гецов и беше оценена от назначена от декана комисия с председател и ръководител на катедрата по съвременен български език. Работата Ви е оценена с Добър 4 и оценката е нанесена в главната книга.

Уведомяваме Ви също, че евентуалното Ви явяване на държавен изпит на сесията през м. Септември 2014 г. ще се зачете като Ваше първо явяване.

 

4 юли 2014 г.

ДЕКАН:


ПРОФ. Д-Р ХРИСТО БОНДЖОЛОВ


 

 

Това е писмото, към него има подпис на декана и печат на деканата. Какъв е изводът от случилото се. Случилото се е ясно – някой злоупотребява със служебното си положение (става въпрос за специалиста по демагогия Антон Гецов), не спазва правилата, не играе честно играта. Потърпевшият (в случая – моя милост) спазва правилата, играе честно играта, а когато се чувства неправилно, несправедливо, нечестно ощетен - си търси правата. Това е случилото се. Изводът какъв е? Изводът, читателю драгоценен, е следният: правилата съществуват, за да се спазват; няма смисъл от никакви правила, ако те не се спазват. Държавите, обществата, социалните слоеве в обществата, групичките от хора и т.н. по цял свят от край време съществуват благодарение на взаимното доверие – доверие в обществения договор.

Думите „институция“ и „справедливост“ в някои езици означават едно и също нещо, в други езици означават две много близки помежду си неща (терминът е „реалии“). Виж в латинския какво е общото между тези две думи (изгубих си тетрадката-речник с латински думи и изрази и не мога да демонстрирам познания в тази област към настоящия момент). В нашия език тези думи леко са се раздалечили една от друга – противно на глобалният процес. Но „нашият език“ не е „нашата действителност“ и това трябва добре да се знае. Да, езикът носи явни и не толкова явни следи от нашата действителност, но той никога не представлява настоящата действителност, защото действителността по-лесно се подлага на промяна, отколкото мисленето и в частност – езикът. Действителността се променя много по-бързо, отколкото което и да е друго нещо. Затова Дарвин някога е казал, че „не оцеляват най-силните, нито най-умните, а тези, които умеят добре да се приспособяват“ (цитирам по памет). Та в този смисъл – време е да се приспособим към правилата на играта – не заради друго, ами заради нашето оцеляване.

Тъй. Всеки път като започна да пиша нещо се старая да не се отплесвам, обаче колкото повече се старая, толкова повече забравям за това стараене. Странно, нали...

Та – нека завърша с една изящна мъдрост: „...живей с хората сякаш бог те гледа, с бога говори така, сякаш хората те слушат.“ (превод от латински език на Анна Шелудко) Тази мъдрост е от едно нравствено писмо от Сенека до Луцилий. Хубава мъдрост. И всичките писма на Сенека до Луцилий са все пълни с такива мъдрости – коя от коя по-изящна, по-задълбочена и, казано на съвременния жаргон, по-тежка. Можете да ги прочетете в книжката „Луций Аней Сенека. Нравствени писма до Луцилий“, издателство „Рива“; превод от латински на Анна Шелудко. Както се казва: ако ще четеш книга – чети тази книга, ако ще пиеш вода – пий от този извор.

И – този път наистина завършвам – много е важно какво отглеждаш в душата си.

Бъдете здрави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар