Търсене в този блог

Translate

13.01.2015 г.

За религиозния фанатизъм, Свободата и социалните аутсайдери

В първите няколко дни на настоящата година се случи нещо много лошо. Във Франция, Париж бяха убити няколко човека заради свои карикатури на пророка Мохамед, публикувани по страниците на едно сатирично списание. Това са жертви на религиозен фанатизъм. Странно е, че мненията на повечето хора са поляризираха едно от друго - едните застанаха на страната на правото на свободно изразяване, а другите - на страната на религиозните фанатици.

А тук е много важно да се знае, че убитите са жертви не на радикален ислямизъм, а на религиозен фанатизъм: защото както Коранът одобрява убиването на неверници (стихове 8:12-13), така и Библията призовава за убийството на богохулци (Левит 24:16). Само че християнството бе подложено на усмиване преди няколко века, докато ислямската религия едва сега бива подлагана на сериозна преоценка чрез иронизиране. В този смисъл християнската религия - с оглед на развитието си - е по-напреднала спрямо ислямската, защото е отминала този период от развитието си.

Случилото се в Париж е удобен повод да бъде припомнено, че:
- Правото на свободно изразяване е гарантирано от ООН. В "Конвенция за защита правата на човека и основните свободи" ясно и точно пише следното: "Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения."
- Правото на свобода на изразяване на мнение означава право да използваш всички похвати и средства (съобразени със законите), необходими за успешното изразяване на това мнение, включително и на иронии, сарказми, подигравки и други подобни.
- Не съществува нищо, което да не може да бъде осквернено и подиграно.
- Съдбата на всяко нещо, което е със статут на свещено е да бъде профанизирано и смачкано. Това е световен, вечен, неизбежен и всестранен процес: той не може да бъде спрян от нищо и никого.
- Свободата на изразяване на мнение е постижение на развитите общества/демокрации. Тази свобода е пряко обвързана с демокрацията.
- Демокрацията не е локална особеност на развитите общества. Демокрацията е следствие от стремежа на обществата да се развиват.

А ето и коментар-равносметка, публикуван от Maya Zhivkova:

<<Еволюцията на обществото очевидно се извършва от социалните аутсайдери. Някакъв малък френски вестник публикувал някакви карикатури, на които само ислямистите явно са обръщали внимание в продължение на години. Тиражът на вестника показва, че обществото не е обръщало внимание на тяхната идея. Но днес, когато ги няма, същото това без(раз)лично общество ги направи свои герои. За първи път се вгледа в карикатурите и потърси смисъла. Излезе на улицата, за да ги защити (пост фактум). Ще им издигне паметник. Ще ги превърне в герои на свободното слово и свободата изобщо. А вчера, докато са били сред нас, живи, прозорливи, посочващи истинските проблеми - са били сами.
Като се замисля за нашите национални герои и писмените исторически данни, пътят на героя приживе е незавиден. Но смъртта му променя нещата. Понякога.>>

Няма коментари:

Публикуване на коментар