Търсене в този блог

Translate

16.03.2015 г.

Някои възгледи на Васил Друмев

Някои възгледи на Васил Друмев


Предлагам ви извадки от няколко текста на Васил Друмев.


· · ·


„Нравствеността е основа, най-якият корен на народния живот, на народната доброчестин. Падне ли един народ нравствено, той вече е в голяма опасност и откъм самото си съществуване.“ (Из „Животописание, значение на животописите“, публикуван за първи път в „Периодично списание“; текстът излиза в отделни части през 1870, 1871 и 1872 г.)


· · ·


„... днес времената са такива, щото колкото отиваме напред, толкова повече енергия и познания се иска от един народ, за да не остане той назад и да не заглъхне.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Нам предстои още много да се бориме с невежеството у самите нас, както и с много други препятствия. В тая нравствена борба ние имаме нужда от примери на самоотвержение, твърда воля, енергия и т. под., защото само владеящиц с подобни свойства, ние можеме да имаме пълна надежда, че ще излезем победители и от тая борба; трябва ни насърчаване, защото препятствията са тъй силни и тъй много, щото нашите собствени усилия често се осуетяват.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Миналото е коренът на настоящето и бъдещето. Който иска да добие добро и свястно настояще и бъдеще, той трябва основно да изучава миналото си. В миналото си ние ще намерим причините и условията на много наши сегашни народни особености, с които се отличаваме от другите народи. Всестранното развитие на един народ само тогава може да бъде правилно и успешно, когато бива съобразно с неговите особености, с неговът характер.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Онзи, който си знае добре миналото, той знае какво е бил и какво може да бъде занапред. А това е много важно, особено за доброчестината на един народ.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Величието на духа се познава, казвам, в несгодностите и в страданията, разбира се, у нас породени от невежеството.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Образованието на сърцето и характерът следователно не зависи от нашата разумна и свободна воля: то става единствено под влиянието на външни причини, под влиянието на природата, средата (кръгът), в която се намира човек, и преимуществено под влиянието на родителите.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„По много неблагоприятни исторически и други обстоятелства, образувал се е характер някак си лошев в една значителна част от нас. Ний сме станали някак жестокосърдни, завистливи, злопаметни, егоисти: готови по-скоро да накажем, отколкото да простим; готови да прибегнем към най-черни лъжи и клевети, само и само да си отмъстим; готови сме за инатът си да развалим, най-светата и полезна работа.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Обществото има много нужди, и сека нужда си има сферата. Следователно, задатъкът на отхраната е – да приготвим членовете на обществото тъй, щото секи един, действуящиц в своята сфера, да бъде полезен.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Има неща, които са и треба да са общи за сичките человеци, които треба да ги има и френецът, немецът, и българинът, и англичанинът, и всички въобще.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„...нравствено свободният човек никога не се подчинява на страстите си или на страстите на другиго, никога не си позволява да върши нещо под какво да е друго влияние, освен под влиянието на разумността, честността, благородството.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Училището знае и тряба да знае целта, към която е длъжен човек да се стреми в животът си.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„...тряба да знаеме и кое е добро и полезно в животът, тряба да знаеме и кое е добро и полезно за едно общество, за един народ, за цялото человечество. (...) тряба да сме познати при това и със стремленията и идеалите на това человечество.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Простота и ясност се иска въобще при изложението на секи един предмет(...)“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Въобще человеческият живот се дели на две главни половини. В първата половина человек се готви за оная воля, която му предстои в животът, т.е. Готви се за деятелност – а във втората половина, - той вече действа като същество самостоятелно, което определя своите действия и постъпки по свои собствени убеждения, по своя собствена воля и съвест.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Но дали човек бива съвършено свободен от какво да е възпитивающе влияние във втората половина на животът си? Не. Таквоз влияние произвежда на него обществото, между което той живее, неговата собствена опитност, превратностите на съдбата му и мн. др. За това се случава човек, в зрелият си възраст вече, да си изменява характерът, наклонностите и проч.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Тряба да знаеме, че справедливо е казано, как навикът е втора природа. Онова, което се придобива от навик, никога или поне доста трудно се изкоренява. Придобитото от навик много по-яко устоява против всичко, от колкото онова, което се придобива по разумност и съзнание. В тежките и неблагоприятни минути в животът человек често остава глух към гласът на разумът и даже на съвестта, но рядко изменява на навикът си. Навикът е сила почти всемогуща.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Колко и да не ще човек да каже нещо лошо за нашите училища, но не може да не изповяда, че те са далеч не само от целта си, ами и от онзи път, който води към тази цел. Нашите деца постъпват в училищата 7 или 8-годишни. Как есело и привлекателно се показва училището за едно дете, можеме да заключиме от това, че децата скоро намразяват училището и предпочитат по-добре да остават в къщи и да вършат някоя къщна работа, от колкото да идат в училище.“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


„20-23-25-годишният млад човек на сичко гледа със самонадеяност, на сичко гледа с добро око, защото опитът още не го е поохладил и в него има горяща кръв, че всичко в светът става лесно и добро, стига само човек да ще. Ето какъв поглед има на святът младият човек, като излезе от училището и стъпва в животът. Ще рече, че той още не е познат с животът, в който встъпва; а като е тъй, то този живот ще е за него нвоа школа, ново училище. И наистина, до сега в родителският дом и в училището той се е готвил само за да може в тази по-горна школа, която се казва животът, да следва добре и с достойнство. (...) Сега, пита се, трябват ли тука учители или ръководители за човека? Трябва; но тези учители или ръководители са длъжни не толкоз да поучават, съветват, колкото да дават добър пример. И тези учители сме ний сички, цялото общество.“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


Ще рече, господа, че не стига само да се стараеме да посеем в мяките и възприемчиви детски души зърната на добрата отхрана, не стига да се стараеме за подобрението на училищата си, ами трябва и сами ний да бъдем таквиз, каквито искаме да бъде нашето потомство, трябва сами ний да имаме сичките качества на един добър гражданин и човек, какъвто желаеме да видиме и синът си, децата си(...)“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


„Влиянието над умът, над сърцето и над съвестта е най-силното и щом един човек успее да спечели таквоз едно влияние над други – то тоз човек може на много добри или зли работи да склони онези, над които господства с влиянието си.“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


„В дейността, която изисква от нас обществото или отечеството, твърде често можем да дойдем в противоречие със своите собствени интереси и наклонности.“ (Из статията „Семейството“, публикувана за първи път в сп. „Духовен прочит“ през 1881 г.)


· · ·


„Патриотизмът не е патриотизъм, ако той не се корени дълбоко в сърцето на човека. Истински патриотизъм е само този, който произлиза от дълбока любов към народ и отечество.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„...най-голямото, най-ужасното престъпление на света е отказването от своя народ, предателството и продаването на народните интереси, тъй като такова престъпление е насочено против най-свещените човешки задължения, то е противоестествено.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„Семейството е основа на народ, отечество и държава и от семейството зависи отечеството и държавата да бъдат велики, могъщи и честити. Народът се състои от членове, а тези членове се раждат и отхранват в семействата. Много семейства, обединени в едно цяло, образуват общото, голямото семейство – отечеството. Каквито са семействата на един народ, такъв ще бъде и народът, който е съставен от тези семейства.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„Въобще, там където възпитанието на младите поколения се е отстранявало от семейството, личният и общественият живот са почнали да упадат, характерите да стават дребнави, патриотизмът да отслабва. Това се вижда и в старите времена, виждаме го и сега и в нас самите.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„...народните деятели трябва да се отличават винаги с висока, чиста нравственост.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„Каквото е възпитанието на човека, такъв му е и характерът, такива са и делата му, такъв му е и целият живот.


Каквото възпитание се даде на членовете на един народ, такава ще бъде и съдбата на този народ.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“ - статия, публикувана за първи път в сп. „Духовен прочит“ през 1881 г.)


· · ·


„Възпитателното значение на училището е твърде голямо, но не по-малко е възпитателното значение и на обществото, и че едното без другото не може по никакъв начин да постигне целта си.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Младата душа естествено има в себе си всички задатъци за нравствено съвършенство.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Влиянието на всички членове на обществото не е и не може да бъде еднакво върху младото поколение. Затова точното изпълнение на задълженията, за които става дума, се изисква най-вече от тези, които са по-развити или тъй наречените образовани, от интелигенцията, а особено от органите, чрез които се проявява общественият живот. Тези органи са: литературата и журналистиката, правителството и държавните мъже и служителите на църквата или духовенството.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Интелигенцията е сумата на умствените и нравствените сили на обществото и народа. Тя е мярката на общественото развитие и съзнание, от нея преимуществено се съставят органите, чрез които, както казахме, се проявява общественият живот и тя дава направление на този живот.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Вестниците трябва да служат на истинските обществени и народни интереси, а не на интересите и страстите на своите издатели и списвачи и на техните партии и патрони.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Литературата е съкровищницата, в която умствените сили на обществото и на народа внасят своите богатства. Поради това тя е твърде могъща възпитателна сила и за млади и за стари. Литературата може да очисти народните стремежи и идеали от всичко вредно, в което не напълно трезвото и ясно народно съзнание ги е облякло и да приготви сполучливото осъществяване на тези стремежи и идеали.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Както начело на правителството трябва винаги да блести висока нравственост, така също нравствено чисти трябва да бъдат и държавните мъже и въобще чиновниците. Нравствено нечисти хора не трябва никога да заемат служби, било правителствени или граждански, защото такива хора, като минат на служба, съдействат за разваляне на нравствеността в обществото.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)

Няма коментари:

Публикуване на коментар