Търсене в този блог

Translate

16.03.2015 г.

Васил Друмев по въпроса за обществото и неговото възпитателно значение

Откъс от статията на Васил Друмев „Обществото и неговото възпитателно значение“, публикувана в списание „Духовен прочит“ през 1881 г. (VI, VII):

„И влиза младият човек в живота с пълна вяра в доброто, с твърда решимост да се труди честно за себе си и за себеподобните си, със силно желание да изтрие сълзите на страдащите, да направи честити злочестите и с пълна готовност да жертва себе си, живота си за всичко, което е честно, полезно и свято. Младият човек вярва напълно, че всичко това се постига лесно. В него всичко е младо и пъргаво. Младата му кръв кипи и му дава пълна самонадеяност, младите му способности, умствени и нравствени, развити, усилени и подкрепяни от могъществото на придобитите в училището знания, жадуват за честна и полезна дейност, младото му сърце тупти от любов към доброто, към обществото, към народа; опитът не се е докоснал още до него със студената си ръка и той не се плаши от каквито и да било несполуки. Варата в доброто и честното го съпровожда навсякъде и го въодушевява във всичко. Велика и свята е минутата, когато младият човек встъпва в обществения живот, става вече деен член на обществото. Може ли което и да е общество да не посрещне тази млада сила с отворени ръце? Възможно ли е да се помисли, че обществото не ще отговори на тази млада любов и преданост, на тези млади и мощни сили с любов и доверие и не ще покаже пълна готовност да поддържа тази чудна енергия, тази свята преданост към честното и полезното, тези хубави стремежи? Трудно е да се помисли и да се повярва в това.

Обаче практиката ни показва съвършено противното. Ние наистина с любов и доверие посрещаме младите сили, радваме им се и сме уверени, че тези сили ще бъдат полезни за обществото и за народа, че те с по-голям успех ще съдействат за изкореняване на злото, което съществува у нас, за нравственото и материалното ни усъвършенстване. Но минават години и злото съществува между нас, а младите деятели, на които сме възлагали толкова хубави надежди, като че ли отслабват, променят се и стават обикновени хорица, без особени идеали, без особени високи стремежи и като се вгледаме в техните действия, желания и наклонности по-внимателно, ще видим, че безкористната любов и преданост към доброто и честното, високите и честни стремежи са отстъпили място на частния дребен интерес, на честолюбието, егоизмът и на различни недостойни домогвания; ще видим, че енергията и жаждата за честна дейност са се сменили с безделие и със жажда за леснота, самонадеяността – с малодушие, безкористието – с користолюбие.

Печален е този преврат, но виновни за него сме самите ние, самото общество. Животът е непознат на младия човек или не му е познат такъв, какъвто е той в действителност. Младият човек започва своята частна или обществена самостоятелна дейност под влиянието на онези хубави идеали и стремежи, за които говорихме по-горе, като вярва напълно, че във всичките свои хубави и честни стремежи той ще намери поддръжка и съдействие в обществото, че навсякъде ще срещне той онези откровеност, честност, добросъвестност, от които се въодушевява сам. Но опитът скоро го разуверява. Твърде скоро той започва да вижда, че там, където е предполагал честност, излиза безчестие, където е предполагал откровеност, излиза лицемерие; той вижда, че богатството, чиновете, ласкателствата и подмазванията се ценят повече, отколкото честния труд и откровеното отношение към делото, както и точното и строгото изпълнение на адълженията, вижда още, че твърде често неправдата тържествува, а правдата е тъпкана и унижавана. С една дума, той вижда, че преди, в семейството и в училището, той се е учил и се е научил съвършено различно да гледа на хората и на техните стремежи и домогвания, а сега действителността му предлага нещо друго, че неговите идеали си остават неосъществими. И младият човек започва да се колебае. Трудно му е да се откаже от идеалите си и на първо време той се бори за тях, въодушевяван от надеждата, че ще успее да ги осъществи, но несполуките, примерите на другите хора, присмиванията и горчивите обиди скоро го обезсърчават и обезсилват, а борбата за насъщния хляб, която, както знаем от опит, е тежка, упорита, го омаломощава до такава степен, че накрая той маха с ръка и на идеали и на високи и честни стремежи и на патриотизъм, и става благоразумен, т. е. Такъв, какъвто е болшинството, каквито сме може би всички.

Всичко това може да се случи, както наистина се случва, и тогава, когато младият човек и в къщи и в училището е получил много добро възпитание и твърде правилно и сериозно образование, защото животът и борбата в него са такива въобще, че пречупват и железни характери, както виждаме от твърде много примери в историята. Колко по-лесно може да се случи това, когато и възпитанието и образованието на младият човек са неправилни, непълни, както въобще е сега у нас.

И главна, ако не единствена, причина за това печално нещо сме ние самите, обществото. Обществото има твърде голямо възпитателно значение за младите хора, които вече влизат в живота, стават негови (на обществото) членове. Възпитанието, колкото то и да е правилно, пълно, усъвършенствано, не може по никакъв начин да се счита за завършено в родителския дом и в училището; то се продължава и трябва непременно да продължава и в живота. А в живота възпитатели на младия човек сме всички ние, които съставляваме обществото. Поговорката „между каквито живееш, на тях ще заприличаш“ има в това отношение пълно приложение и оправдание.

От всичко това ясно виждаме до колко е голямо възпитателното значение на обществото за младите хора и какви високи задължения налага това значение върху всеки един от нас.

Не е достатъчно само да се стараем да посеем в меките и възприемчиви детски души зърната на добро възпитание, не е достатъчно само да се трудим за подобрението на училищата, за снабдяването им с добри програми, инструкции и добри учители, не е достатъчно да изобличаваме слабостите и недостатъците в младото поколение, да го мъмрим и хулим за тези слабости и да му даваме най-добрите, най-практичните съвети, а трябва и самите ние да сме такива, каквито желаем да бъдат нашите младежи, трябва самите ние да имаме всички качества на един добър гражданин, на честен, трудолюбив, състрадателен, благочестив, патриот и образован човек, каквито искаме да видим синовете си и въобще бъдещите членове на обществото и народа си.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар