Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (четвърта част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли

/четвърта част/

Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров.

-

„Необходимо е да се грижим за нещо и да се занимаваме с нещо само дотолкова, доколкото да поддържаме бодрото си настроение и да се предпазим от неприятностите, до които довежда другата крайност – отпуснатото и сънливо безделие.“ (I, 39)

-

„Слава и покой не могат да живеят под един и същ покрив.“ (I, 39)

-

„Суетно желание е да се мъчиш да извлечеш слава от годините си на бездействие и усамотение.“ (I, 39)

-

„В уединение можеш да се объркаш също така, както и в общуване със света.“ (I, 39)

-

„...но никой писател досега не е посял повече зърна в книгите си или поне не е сял по-гъсто от мене.“ (I, 40)

-

„По дяволите красноречието, което буди у нас ревност към самото него, а не към същността на нещата!“ (I, 40)

-

„Ненавиждам смъртно всичко, което намирисва на ласкателство...“ (I, 40)

-

„От всички човешки безразсъдства най-обикновеното и най-разпространеното е стремежът към име и слава“ (I, 41)

-

„Ние жертваме благата и живота си, когато от тях имат нужда нашите приятели, но да бъде отстъпена честта, да бъде подарена славата другиму – това никога не се е случвало.“ (I, 41)

-

„...степените в в душевното устройство на хората са толкова, колкото са стъпките от земята до небето, т.е. безброй.“ (I, 42)

-

„За човека трябва да се съди по него самия, а не по гиздилата му.“ (I, 42)

-

„Царят е човек като всички. И ако той е лош по рождение, дори властта над целия свят не ще го направи по-добър.“ (I, 42)

-

„И наистина не е леко да управляваш другите, когато не си способен себе си да управляваш.“ (I, 42)

-

„И общуването с жени не възбужда този, който се е наслаждавал до пресита. На когото не се е случвало да изпита жажда, той не знае какво голямо удоволствие е да утолиш жаждата си.“ (I, 42)

-

„Всички истински блага, на които се наслаждават държавните мъже, са еднакви с благата на хората със средно положение (...)“ (I, 42)

-

„Разумът ни заповядва да вървим винаги по един и същи път, но не винаги с еднаква бързина; и макар че мъдрият човек не трябва да позволява на страстите да го отклоняват от правия път, той може, без да изпадне в противоречие със своя дълг, да им позволи ту да ускорят, ту да забавят крачките му – да не го заковават като колос на едно и също място, неподвижен и безстрастен.“ (I, 44)

-

„Това не е фехтовка, в която броят на ударите решава победата; докато врагът се държи на краката си, трябва да му се нанасят все по-силни и по-силни удари; победата не е победа, ако не сложи край на бойното действие.“ (I, 47)

-

„Но в същност изглежда, че нашите замисли и разсъждения също така зависят от съдбата и тя придава даже на мисълта ни своята неяснота и несигурност. “ (I, 48)

-

„Трябва да се стремим да подчиним на нашата власт колкото е възможно повече това, което зависи от случайността.“ (I, 48)

-

„Аз бих извинил с готовност нашия народ, че за своето усъвършенстване той не се ползва от други образци и правила, освен от своите. Защото не само на простолюдието, но и на всеки човек почти е свойствена тази слабост да определя желанията и възгледите си в зависимост от условията, при които живее от самото си рождение.“ (I, 49)

-

„...душите колкото са по-слаби, по-малко възможност имат да постъпват много добре или много зле.“ (I, 49)

-

„Разсъждението е инструмент за всяка дейност и се употребява за всичко.“ (I, 50)

-

„Понякога разсъждавам за нещо важно и сложно; тук обаче не мога да намеря нищо свое; пътят е дотолкова утъпкан, че не остава нищо друго, освен да вървя по следите на другите. В такъв случай ролята на разсъждението ми се състои в това да избера оня път, който изглежда най-добър, и да докажа, че от хилядите други този е най-предпочитаният.“ (I, 50)

-

„Всяко наше действие разкрива нашата същност.“ (I, 50)

-

„Измежду душевните качества на човека има и лоши; който не ги види, той не може да изучи душата изцяло. И става така, че човешката душа може да се изучи по-добре, когато тя върви с обикновени крачки.“ (I, 50)

-

„Може би сами по себе си нещата имат своя тежест, свои измерения, свои качества; но вътре в нас ние ги прекрояваме според нащата мярка. Смъртта е ужасна за Цицерон, а желана за Катон, безразлична за Сократ.“ (I, 50)

-

„Нашето щастие или нещастие зависи само от нас.“ (I, 50)

-

„Съдбата не може да направи нищо за нашите нрави; обратното – те я повличат след себе си и ѝ придават свои облик.“ (I, 50)

-

„...една дреболия, едно какво да е занимание на човека показва, както и всяко друго нещо, какъв е той.“ (I, 50)

-

„Аз съвсем не мисля, че злонамереността у нас е така много, както суетността, нито пък, че злобата е повече от глупостта; ние не сме толкова зли, колкото безразсъдни; не сме толкова мерзки, колкото нищожни.“ (I, 50)

-

„Защото онова, което човек ненавижда, той го взема на сърцето си.“ (I, 50)

-

„Ако ние, макар и от време на време, се забавлявахме да се вглеждаме в себе си и ако времето, което губим за наблюдение на другите и за запознаване с неща извън нас, използвахме за изучаване на самите себе си, лесно щяхме да разберем от какъв слаб материал сме изградени и колко сме настабилни.“ (I, 53)

-

„С каквото и да се запознаем, на каквото и да се радваме, ние винаги чувстваме, че то не ни удовлетворява и винаги ламтим към бедещето и непознатото, тъй като настоящето не може да ни насити, а затова, че ние не умеем да се възползваме разумно от него.“ (I, 53)

-

„Прекаленият хлад и прекалената жар еднакво варят и пекат. Аристотел казва, че кюлчетата калай се топят и разливат от студа и суровата зима така, както от силната топлина. Желанието и насищането ни карат да страдаме и когато не сме постигнали наслаждението, и когато сме прехвърлили неговата мярка. Глупостта и мъдростта се пресрещат в едно и също чувство и отношение към несгодите, които постигат човека. “ (I, 54)

-

„Детството и старческата възраст си приличат по слабостта на ума; алчността и разточителството – по стремежа към печелене и трупане на състояния.“ (I, 54)

-

„С основание може да се каже, че има два вида невежество – едно, произтичащо от неграмотността, което предшества науката, и друго – многознайно, което върви подир науката; второто се поражда и създава от науката така, както първото се руши от нея.“ (I, 54)

-

„Ако тези „Опити“ заслужават все пак да се говори за тях, може да се случи, както ми се струва, така, че те да не се харесат нито на обикновените и простите, нито на изключителните и превъзходните умове; едните няма да ги разберат, другите – не ще се задоволят с тях; те ще трябва да намерят мястото си между едните и другите.“ (I, 54)

-

„И поведението на един човек, който смесва благочестието с нечестния живот, е достойно, струва ми се, за осъждане повече от поведението на човек, който си е по начало порочен и остава винаги верен на себе си.“ (I, 56)

-

„Коя е тази чудовищна съвест, която може да бъде спокойна, след като е дала приют под един и същ покрив, в едно съгласувано и мирно съжителство както на престъпника, така и на съдията?“ (I, 56)

-

„Каква досадна болест да се смяташ за толкова мъдър, че да не допуснеш някой друг да мисли малко по-различно от тебе!“ (I, 56)

-

„Аз предлагам човешките мисли, в това число и моите, да се разбират просто като човешки, обособено, а не като установени и подредени по заповед на небето и поради това – мисли, които не подлежат на съмнение и не търпят възражения.“ (I, 56)

-

„Да умреш от старост, това е рядка, изключителна и необичайна смърт; много по-неестествена от другите видове смърт (...)“ (I, 57)

-