За какво ли мечтаят в Европа
Наскоро бях в един уютен нощен бар във Велико Търново. Случайно чух песен, в която настоятелно се повтаряше думата "перспектива". След време разбрах, че това е песента на S.A.R.S., чието заглавие е "Perspektiva". Сръбски рок. Това е поредната чута от мен сръбска песен, в чийто текст присъства словосъчетанието "Европа нас чека". Не съм запознат със сръбския рок, но в турбо-фолка им (to est сръбският еквивалент на българския поп-фолк) има подобни мотиви. Те (мотивите) са изобилстващи в количествено отношение. В българските естрадни песни също присъстват куплети за прекрасната Европа. В поп-фолк песните ни също биха могли да се чуят подобни мотиви. Образът на Европа присъства не само в музиката на източноевропейци, но и в литературата, в изобразителното изкуство, в кино-изкуството, в театралното изкуство и... може би във всички останали изкуства. И често Европа е една и съща навсякъде.
Да, Европа е голям блян за сърбите, за българите също и... общо взето за всичките източноевропейци. Макар източноевропейците да са (сме) все пак европейци, и макар Източна Европа да е все пак част от Европа, нещата не се схващат така. Европейците са модел за подражание на източноевропейците; Европа е образец за развито общество в съзнанието на източноевропейците. Кажеш ли "Европейците правят това така и така", означава, че това се прави правилно. Кажеш ли "В Европа това е тъй и тъй", означава, че това така трябва да бъде. А кажеш ли "Бай-Ганьова работа", имаш предвид българска работа.
Обикновено Европа се мисли като място, общество, което е добре уредено от административна, стопанска, индустриална, икономическа, културна и прочие гледни точки. Тя (Европа) е място, което е някъде там, и което не може да е тук. Защо? Защото Европа стига до там, докъдето има европейци. А тук (в източния край на Европа) малко хора биха се самоопределили гласно като европейци.
В съзнанието на източноевропейци Европа не е място. Тя е аршин за цивилизованост, тя е блян, недостижима за нас цел. Тя е един вид колективна мечта: мечтата да бъдем част от Европа. "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили" - знаете кой е автора на това изречение.
Не рядко съм се чудел:
За какво ли мечтаят в Европа? Имат ли си свой блян, своя цел, свой път, стремеж, мечта? Нещо, което да генерира такова колективно сплотяване у населението?
У нас, както и в Сърбия не едно и не две поколения си отидоха, надявайки се да "бъдем равни с другите европейски народи". Но не надежда трябва тук, а "собствени задружни сили". Знаете.
Да, Европа е голям блян за сърбите, за българите също и... общо взето за всичките източноевропейци. Макар източноевропейците да са (сме) все пак европейци, и макар Източна Европа да е все пак част от Европа, нещата не се схващат така. Европейците са модел за подражание на източноевропейците; Европа е образец за развито общество в съзнанието на източноевропейците. Кажеш ли "Европейците правят това така и така", означава, че това се прави правилно. Кажеш ли "В Европа това е тъй и тъй", означава, че това така трябва да бъде. А кажеш ли "Бай-Ганьова работа", имаш предвид българска работа.
Обикновено Европа се мисли като място, общество, което е добре уредено от административна, стопанска, индустриална, икономическа, културна и прочие гледни точки. Тя (Европа) е място, което е някъде там, и което не може да е тук. Защо? Защото Европа стига до там, докъдето има европейци. А тук (в източния край на Европа) малко хора биха се самоопределили гласно като европейци.
В съзнанието на източноевропейци Европа не е място. Тя е аршин за цивилизованост, тя е блян, недостижима за нас цел. Тя е един вид колективна мечта: мечтата да бъдем част от Европа. "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили" - знаете кой е автора на това изречение.
Не рядко съм се чудел:
За какво ли мечтаят в Европа? Имат ли си свой блян, своя цел, свой път, стремеж, мечта? Нещо, което да генерира такова колективно сплотяване у населението?
У нас, както и в Сърбия не едно и не две поколения си отидоха, надявайки се да "бъдем равни с другите европейски народи". Но не надежда трябва тук, а "собствени задружни сили". Знаете.
Коментари
Публикуване на коментар