Налице е проблем с производителността на труда в България

Производителността на труда е икономически показател за количеството стоки или услуги, създавани от единица труд. Производителността на труда е свързана с организацията на производството, предприемаческите качества и въвеждането на иновации, уменията на работниците и тяхната степен на образование и компетентност. (Виж също статията в Уикипедия.)

На 30 юни 2015 г. Световната банка оповести данни, според които производителността на труда на България е най-ниската в сравнение с всички останали страни в региона (Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения и Румъния) и много под тази за целия ЕС (виж тук или тук).

Световната банка посочва начини, чрез които показателят Производителност на труда може да бъде подобрен/повишен:

• повишаване качеството на образованието - особено основното и висшето, за което ефективността е все още предизвикателство;


• стимулиране на ученето през целия живот;


• въвеждане на все повече иновации;


• ефективна съдебна система;


• подобряване на инфраструктурата.

По-рано този месец от Българската стопанска камара изразиха мнение, че ръстът на заплатите в България изпреварва значително този на икономиката и производителността на труда (виж тук или тук).

Според данни на НСИ производителността на труда през второто тримесечие на тази година е нараснала с 2.2% на годишна база. За сравнение - минималната работна заплата се е повишила с близо 12% през 2015 г. и ще продължи да се увеличава с по 10% през следващите две години (виж тук или тук).

В самия край на настоящия месец от презентация на Световната банка стана ясно, че ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение (виж тук или тук).

Интерес представлява и едно интервю от 5 септември 2013 г. за Капитал Daily, озаглавено "Ниската производителност на труда в България е проблем". Интервюираният е бизнесменът Фил Филипов. Ето какво казва той в интервюто:

"Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество."

Освен за дисциплината, Филипов говори и за впечатленията си от производителността на труда на българите:

"Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така - при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя - не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари."

Цялото интервю може да се прочете в сайта на Капитал или тук.

Събраните в тази статия извадки от публично достъпни статии, статистики и интервюта показват, че в страната ни съществува проблем с производителността на труда. Но освен с ниската производителност на труда, българите можем да се срамуваме и от нещо друго – нагласата ни да работим.

Според информация от Евростат, публикувана по-рано тази година (през април) българите, които биха могли да си намерят работа, но не го правят, през 2014 година са били 7,6%, или 257 хил. души при средна норма за ЕС от 4,8 на сто (виж тук).

Изводи няма да правя: фактите са показателни.