Пазарът на труда в БГ - катастрофални факти

За да онагледя катастрофалното състояние на трудовия пазар у нас, ще ви представя няколко медийни публикации от последната година.


България е на 5-то място по недостиг на работна ръка в света - така изглежда заглавието в публикация на economic.bg от 20 август 2018 г. (Виж тук: https://www.economic.bg/bg/news/10/balgariya-e-na-5-to-myasto-po-nedostig-na-rabotna-raka-v-sveta.html ). Ето какво пише в статията си Детелина Смилкова: 


Недостигът на кадри на пазара на труда в България все още е една от най-често дискутираните теми във вътрешнополитические анализи. Тема, която е свързана с много въпроси (все още без окончателен отговор) в различни обществени сфери – икономика, бизнес, образование.
Едно от последните проучвания на "Менпауър България", компания за подбор на човешки ресурси, сочи, че  68% от анкетираните над 600 работодатели не могат успешно да запълнят свободните си позиции. Което означава сериозен дефицит на работна ръка. В световен план България се нарежда на 5-то място по недостиг на работна ръка – след Япония (89%), Румъния (81%), Тайван (78%) и Хонг Конг (76%). Най-малко оплаквания от липса на персонал имат компаниите в Китай, Ирландия, Великобритания, Холандия и Испания.
Според данните на статистиката, 2017 година приключи с много добри резултати за пазара на труда - висока заетост, почти рекордно ниска безработица, растящи трудови доходи. Но дори и тогава липсата на работна ръка се оказа проблем, който се превърна в риск не само за трудовия пазар, за новите инвестиции, но и за икономиката като цяло.
Ако преди време конкурентоспособността на компаниите се измерваше с тяхното технологично обновление, то днес се акцентира върху един нов проблем – човешкият фактор. Натискът на работната сила върху пазара на труда предопределя една нова тенденция: работниците във все по-голяма степен започват да диктуват условията на труд и на заплащане на труда. Което означава създаване на друг вид конкурентоспособност, тъй като компаниите, които не могат да генерират достатъчно добри печалби от дейността си, няма да са в състояние да си осигурят подходящи кадри. От друга страна, има и много фирми, които откликват на нуждите от по-високи възнаграждения, но пък не могат да намерят достатъчно квалифицирана работна ръка за своите изисквания.
Този дисбаланс съдържа в себе си и опасността част от компаниите да изпаднат в несъстоятелност или да изместят дейността си поради недостиг на кадри. Ако липсата на квалифицирани служители продължава да се задълбочава, има вероятност да намалеят чуждите инвестиционни потоци или пък работодателите да започнат да търсят кадри от съседни страни, което би довело до непредсказуеми трансформации на пазара на труда в България.
Ако в последно време сред постоянните оплаквания на бизнеса са липсата на квалифициран персонал, нека да потърсим в дълбочина корена на проблема, за да сме в състояние да лекуваме не симптомите, а причините. В дълбочина проблемът е свързан с образованието. Това е най-нереформираният сектор в България. Застиналостта на образователната сфера е абсолютна гаранция, че обществото ни ще потъва все по-надолу. Реформата на образованието е първото, от което трябва да се започне. Образователната система трябва да се превърне в мост между бизнес и развитието на икономиката. 
Днес е повече от ясно, че конкурентоспособността на бизнеса зависи от подготвеността и добрата специализация на кадрите. Образованието трябва да е готово да чуе потребностите на бизнеса. Неслучайно все повече се говори за дуалното обучение още в средното училище. Образованието трябва да се променя наред с динамичното развитие на бизнеса. Напълно е възможно след 5 години да се появят нови професии – но ще могат ли те да разчитат на добре подготвени специалисти? 
За да се намали вакуума между търсещи (работодатели) и търсени (специалисти), университетите трябва да насочат изцяло своите ресурси да осъществят тясна връзка между теорията и практиката. Но все пак като основна пропаст в процеса на модернизиране на пазара на труда си остава връзката между държавата и университетите. Независимо, че бизнесът се опитва да инвестира и да поддържа, макар и спорадично, активен контакт с образованието, без политическа воля и без цялостна визия за образователна реформа от страна на държавата, процесът ще е много труден и едва ли ще бъде преодолян в близко време.
Статистиките показват, че търсенето на квалифицирани служители у нас във всички икономически отрасли ще продължава да расте. Тук е и най-важната роля на образованието: да съобрази и подготви кадрите си така, че да отговори на нуждите на бизнеса. Безспорно, това е свързано с трудни и болезнени реформи – но този път със сигурност трябва да бъде изминат и всяка навременна крачка е от значение.

 В публикация за СЕГА от август 2017-та г. , Юлиана Бончева и Мила Кисьова извеждат заглавието

"Заради липса на кадри митниците спират тестовете за интелигентност", където пишат следното: 

Кандидатите за митничари вече няма да държат тест за интелигентност. Финансовото министерство предлага отмяна на тези изпити с мотива, че се налага да се облекчи процедурата за назначаване на кадри в Агенция "Митници" (АМ). Оказва се, че много висок процент от желаещите да работят в АМ нямат елементарни познания и логично мислене, провалят се на тестовете и свободните места остават непопълнени.

Агенция "Митници" въведе тест за обща култура за първи път през 2010 г., защото се оказа, че напиращи за работа не знаят дали Гъpция ни е южна или ceвepна cъceдка и през кои държави може да е преминала задържана на нашата граница пратка наркотици, тръгнала от Колумбия. После тази проверка отпадна, защото имаше много скъсани. Но през 2015 г. тогавашният директор на митниците Ваньо Танов върна изпита, за да вдигне нивото на кадрите.

Сега обаче пак е на ред облекчаване на процедурата за назначаване, за да се насърчи интересът към митническата професия и на конкурсите да се явяват по-голям брой кандидати, пише в мотивите на МФ. Според предложените промени в Наредбата за професионалната и психологическа пригодност при назначаване в системата на митниците ще отпаднат изпитите за интелигентност не само за новаците, но и за служителите, които кандидатстват за по-висок пост. 

За сметка на това обаче се въвежда тест за интегритет. Става дума за изследване за професионална и психологическа пригодност "поради спецификата на митническата дейност и високите изисквания към служителите", пише в мотивите. На практика проверката за интегритет трябва да подскаже дали кандидатът е склонен да взима рушвети и да не "забелязва", ако негови колеги прекрачват закона. 

И тестовете за интегритет не са новост. Изпитите за лоялност и неподкупност бяха въведени преди години, но дадоха трагични резултати. Така например близо 60% от митничарите от Капитан Андреево бяха заведени от психолога в графа "контрапродуктивни". При попълването на въпросника те с лекота признали, че са нарушавали закона между 5 и 10 пъти и е нормално да се "покрива" колега и че има и благородни лъжи на работното място. 

Подобни кадрови неволи има и МВР. Вътрешният министър Валентин Радев вече много пъти се оплаква, че кандидатите за работа в полицията се провалят на тестовете за интелигентност, а често не могат да покрият и физическите нормативи. "Да започнем от това колко е трудно да намерим качествени хора. Колко много отпадат от тях поради образователни и всякакви други причини... Може би критериите ни да са високи", каза той преди около месец. Друг проблем според силовия министър е, че на конкурсите се явяват едни и същи хора. След като се изложат на изпитите в една областна дирекция, отиват да се пробват в друга. 

През месец октомври 2017 г., в предаването 120 минути, Светослав Иванов прави следния коментар: 




На фона на това - поредната "случка" е от август 2018 и е следната:

Камериерка си иска парите от шефа си в хотел в "Слънчев бряг", но вместо това получава бой.
Насилникът сега не е турист, а управителят на хотела - син на собственика, твърди жената, разказва "Здравей, България" по NOVA.
Става дума за 300 евро – пари, за които тя твърди, че шефът й й дължи.
На третия месец след наемането й на работа, Юлия Вавилова пресмята, че трябва да получи още 300 евро от заплатата си. По думите й, от 14 до 22 август е правила неуспешни опити да си ги получи. Всеки път управителят я отпращал с мотив, че баща му държи парите.
В сряда, вместо бащата, в кабинета му камериерката заварва отново сина. Вместо пари обаче, получава обиди, отвръща на тона и бива нападната. Тя го ухапала в отговор. Има множество синини, за които е освидетелствана.
„Казах му: „Идвам за парите си”, а той отговори: „Пари няма да получиш, защото не си работила! Марш навън!”. Разкрещя ми се, нарече ме „уличница” и ме изблъска навън. Влачеше ме! Два или три удара ми нанесе! Бях в шок и крещях „Помогнете!” на хората във фоайето”, разказа Юлия
Пак по нейния разказ, намесват се само трима мъже - от персонала на хотела, и то, за да я изведат оттам. Карат я в местността Кошарица и там я оставят. При пътуването не са упражнили насилие.

Помнете, че публикациите в медиите са само върха на айсберга. Много от абсурдите изобщо не достигат до ефира или до фейсбук.

Изводите ги оставям на вас.

Хубав ден!

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба