Идея за социална точкова система за стимулиране на гласуването при избори

С оглед на тенденцията към спадаща активност в гласуването при всевъзможни избори в социалните мрежи вече се появиха идеи за противопоставяне и дори обръщане на този процес. 

Една такава концепция развива Живко Гиргинов в своя публикация във фейсбук. Линкове към източника: тук и тук. 

Ето публикацията без съкращения и редакции: 

СОЦИАЛНА ТОЧКОВА СИСТЕМА ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ГЛАСУВАНЕТО ПРИ ИЗБОРИ

Предмет:

Настоящото изложение е опит за представяне на идеята ми за нова социална точкова система, чиято цел е да мотивира и стимулира гласоподавателите в България — българските граждани, имащи право на глас — редовно да упражняват това си право (и/или “задължение”). 

Описание на проблема:

Изборната активност в България спада все повече и повече, достигайки до такива критично ниско нива̀, при които изборните резултати не осигуряват необходимата представителност за институционализирането на обществените нагласи, а това на свой ред, чрез каскаден ефект, довежда до изгубването на социалната им легитимност и до липса на доверие в избраните политически субекти / партии. 

Кратка историческа справка: 

Задължителният вот по начало е функция на тоталитарните режими. В България задължителното гласуване е въведено от Александър Стамболийски през октомври 1919 г. — след приключване на изборния ден се е съставял списък на негласувалите, който се е предавал на общината, кметът проучвал причините за нехайството и ги вписвал срещу имената на негласувалите. После списъкът се изпращал на мировия съдия, който глобявал провинените.

През 2016 г. “Обединените патриоти” (а десетина години преди тях се опитаха и НДСВ) обединиха усилия с “АБВ”, “Атака” и БСП, и обърнаха "правото" за гласуване в "задължение". Сега гласуването все още е задължително по закон, но тъй като няма санкции / наказания за негласувалите — това задължение си остава само на хартия.

Конституционният съд отмени предвидената от закона санкция срещу онези избиратели, които в два поредни избора от един и същи вид не упражнят правото си на глас без “основателна причина“. През 2016 г. парламентът реши, че всеки, който попадне в тази ситуация, трябва да бъде заличаван от списъците за следващи избори. Съдът очаквано постанови, че това ограничава права̀та на гражданите и противоречи на Конституцията.

“Задължителното гласуване” не само че не сработи изобщо, но и с опита за налагането му се постигна точно обратния психологически ефект върху избирателя. 

Важно уточнение:

Нужно е да подчертая, че идеята ми за социална точкова система за стимулиране на гласуването не трябва да се приема за разновидност на официално въведената от 2020 г. в Китай Система за социален кредит (тестването ѝ започна през 2018 г.), която представлява мощен инструмент за авторитарен социален контрол от страна на правителството върху цялото общество в държавата — както за мотивиране (при добро поведение), така и за наказание (при лошо или незадоволително, от гледна точка на правителството, гражданско поведение). За съжаление, но както и можеше да се очаква — китайската комунистическа държава използва нововъведената от нея социална система там не просто като средство за социален мониторинг, а за постигането на безпрецедентен контрол и сегрегация на обществото, буквално разцепвайки го на две класи: “добри граждани” и “лоши граждани”; и което е още по-ужасяващото — противопоставяйки ги едни срещу други. Това е анти-хуманно и недемократично, поради което подобна социална система би била напълно неприемлива, вредна и недопустима за всяко съвременно демократично общество (поне в т.нар. западна цивилизация; на Изток културата и обществените нагласи приемат подобни експерименти — например в Сингапур, където живея, гласуването е абсолютно задължително, негласуването без основателна причина е инкриминирано, а обществото приема това като нещо напълно правилно и разбираемо, и без никакви обструкции).

Същност:

В социалната точкова система, която предлагам, се отчитат само и единствено положителните социални действия от страна на гражданите, като те биват стимулирани / възнаграждавани с ответни социални ползи (бенефити) от страна на държавата; но без наличието на наказателна отговорност и мерки, каквито има в китайската авторитарна система. 

Пример:

При всеки упражнен вот на избори (местни, парламентарни, европейски или за референдуми), гражданинът “Х” получава определен брой социални кредитни точки (например 100), които се натрупват в социалния му дигитален портфейл, а след време би могъл да ги използва за придобиването на определени социални предимства (бенефити), които могат да бъдат както с паричен еквивалент, така и без:

- Данъчни отстъпки

- Опрощаване или редуциране на глоби

- Отстъпки при наемането на общинско жилище

- Отстъпки или безплатно ползване на общински паркинги 

- Намаление на таксите за изработване на лична карта, шофьорска книжка и паспорт 

- Намаление на цената при закупуване на абонаментна карта за градския транспорт 

- И много други социални благини (списъкът би могъл да се удължи и прецизира).

Възможно надграждане:

Представената дотук идея, с цел краткост на изложението, визира единствено гласуването при избори, като генератор на социалния кредит от страна на гражданина. Разбираемо е, че в дигиталния портфейл — който би било най-удачно да бъде под фо̀рмата на блокчейн софтуерно приложение (апликация) — би могло да се добавят и други общественополезни действия, като например: участие в доброволчески инициативи, кръводаряване и др. подобни, като следва да се отчита съответно и нарастването на сложността, технологията на валидиране на всяка операция, фо̀рмата на контрол / одит върху платформата, възпрепятстване на възможностите за неоторизирано или корупционно вмешателство в системата, и други аспекти. 

Заключение:

Съзнавам, че приложението на такава система не би могло да стане “на парче”, тя следва да е част от една стройна концепция за държавно управление, защото не става дума просто за изработването на една апликация за смартфон, а за цялостна управленска визия за стимулиране на гражданите да упражняват своите социални права и отговорности проактивно. Надеждата е по този начин купеният вот да се обезсмисли и прекрати, или поне да намалее. 

С настоящата публикация заявявам авторство върху идеята си. Колажът по-долу е с илюстративна цел. 

13.07.2023 г.

Живко Гиргинов