Умението да разпознаваме опасни личности

Книгата от Джо Наваро "Опасните личности" се фокусира върху разпознаването на хора с различни личностни разстройства, като психопати, социопати и други, които могат да бъдат вредни за околните. Авторът изследва техните поведения, мотивации и взаимодействия с другите хора.

Книгата "Опасните личности" (The Dangerous Personalities) представлява психологически научен подход за разбиране и идентифициране на хора със злонамерени или опасни личностни черти. Джо Наваро е пенсиониран агент на ФБР с богат опит в профилирането на престъпници и изследването на психологическите аспекти на различни личности.

Книгата разглежда различни типове личности, които могат да бъдат опасни за околните и които в редица случаи могат да причинят вреда или зло. Наваро анализира четири основни типа личности:

  1. Нарцисистична личност: Това са хора, които са заслепени от своето въображаемо величие и се нуждаят от възхвала и внимание от другите. Те са обикновено егоцентрични, липсва им емпатия към другите и са склонни да използват другите за своя интерес.
  2. Обикновена личност: Тези хора имат силно стремление към доминиране и контрол, често се чувстват заплашени и се опитват да установят власт над околните чрез манипулации и агресия.
  3. Параноидна личност: Това са хора, които се чувстват постоянно преследвани и заплашени от другите, имат непропорционални страхове и липса на доверие към околните.
  4. Границата на личността: Тези хора се характеризират със затворено мислене, липса на способност да приемат нова информация и идеи, както и с екстремни възгледи и твърде строга святогледна система.

В книгата, Джо Наваро предоставя практически съвети за разпознаване на тези опасни личности и как да се справим с тях в различни обстановки - както на работното място, така и в личния живот. Той дава примери от своя опит и дава на читателите инструменти, които да използват за защита от влиянието на опасни личности.

Важно е да се отбележи, че книгата не е предназначена да бъде ръководство за диагностициране на психически разстройства, а по-скоро предлага психологически инсайти за разбиране на хората и взаимодействието с тях. 

Книгата може да бъде достъпена в pdf-формат от тук: https://www.dropbox.com/s/yiq7ww5e7oirvgm/%D0%9E%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%20%28%D0%94%D0%B6%D0%BE%20%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%20%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D0%B8%20%D0%A1%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B0%20%D0%9F%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%29%20%28Z-Library%29.pdf?dl=0

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

7 комунистически стихотворения

На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :)   Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте: Вампир Месецът уплашен гледа над Те-Ке-Зе-Се-то а някой дебне в слънчогледа долу до селцето. За вампир в оная нива шушнат разни хора. Дядо хитро се подсмива, взема си топора. Чак при снопите се спира и слухти, не мига. Ето ти го и вампирът, че насам пристига. До пресъхналата локва той кибрита драсва. Дядото завчас изскоква, здравата го прасва. Гледай ти пак изненада весела във мрака: не вампира хванал дядо, ами баш-кулака! ... Нали сте виждали как майка търси брод и гази в ръце с детето си през придошла река? По бързея на времето, през мътните талази мен Партията ме пренесе ей така!... Димитровска песен Цялата родина спи спокоен сън. Спи до мене сине, тъмно е навън. Месечко не грее - рано е заспал. Само Мавзолея свети чист и бял. Нанкай, чедо мило, нанкай и расти, димитровец силен да ми станеш ти! Скоро
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още